|
Тема |
Re: Привет Алекс! [re: Aлekc] |
|
Автор |
amrta (skorpion) |
|
Публикувано | 15.02.08 14:48 |
|
|
"Наскоро Титикша писа за интервю с един тибетски лама, който прекарал доста години в китайски затвор, където бил подложен на многобройни мъчения. На въпроса, кой е бил най-тежкият момент в живота му през този период, ламата отговорил, че по-едно време много се страхувал да не би да изгуби чувството си на състрадание към мъчителите си и да ги намрази."
Точно за тази история си мислех докато ти пишех за състраданието. Само че аз я бях чула от Далай Лама в един филм, в който я разказваше по повод състраданието. Явно е култова история за тибетците.
Чудя се обаче какво точно за тях е състраданието. Съпреживяване на болката, възприемането й като своя (което в някои случаи би довело до силни негативни чувства, които биха били в разрез с принципа на безпристрастност) или опит да помагат на всяко страдащо същество или и двете? Как и до колко човек трябва да състрадава според теб без да се превръща в някакъв наивник, който другите безпроблемно ползват за изтривалка?
"Не бива обаче никога да забравяме, че тези хора са искрени будисти. За тях да намразят някого, означава да навредат преди всичко на самите себе си."
Ами то си е така от всякаква гледна точка - първо отравяме самите себе си с омразата. Имаше една максима на Сократ или на Платон (не съм сигурна), че по-нещастен е не този, който е станал жертва на някакво зло, а този който му е причинил злото, тъй като е омърсил собствената си душа.
"А ако избиваш невинни червеи (както във филма "Седем години в Тибет"), току виж си се преродил именно като крокодил."
Тибетците ми се струват прекалено суеверни в това отношение. Непрекъснато говорят как можело да се преродят в някакви животни.
Даже във филма за "Тибетска книга на мъртвите" някакъв тибетски астролог изчисляваше за починалия човек, че в миналия живот бил прасе, а в следващия можело да се роди в птица ако не успее да мине през бардо или нещо от този сорт (не съм сигурна дали съм разбрала). Как така от прасе се минава през човек (и то тибетец, привърженик на будизма) и се стига до птица. Това е пълен абсурд!
"Разбойниците в Тибет също са били много религиозни. Те много са внимавали да не убият някого, когато са нападали и грабили кервани на поклонници, поели пътя към Лхаса. След грабежа, те отделяли част от ограбеното сребро и други ценности и също се упътвали като поклонници към Лхаса, за да го поднесат като дар на Далай Лама."
Това за за разбойниците ми хареса. Виж как будизмът разваля хората, даже и истински бандити не могат да станат от толкова много добродетелност, състрадателност и религиозност!Язък!
За Кармапите, ще изчета материалите най-вероятно през уикенда като имам време. За първия Кармапа можеше да избереш и някоя по-така снимка, но нищо.
А за втория защо го виждам с Далай Лама, да не би да е признал него за истинския Кармапа? Това би означавало, че Лама Оле Нидал и нашенските кармакагюовци трябва "да духат супата", както се казва.
|
| |
|
|
|