Напълно си прав. Това е точно така.

Не забравяй все пак, че далеч не всички жители на този район са били будисти и винаги е имало достатъчно кандидат-касапи.

Ако където е нямало такива, тибетците просто са погвали дадено животно към някоя пропаст за да се пребие само.

Друг проблем е, че в съставения още от самия Буда и непроменен и до днес правилник на неговата подвижническа община, изрично се забранява консумацията на твърда храна след пладне.

Тази забрана е много разумна в страни с горещ климат, но твърде неподходяща за студени страни като Тибет.

За щастие в правилника се казва, че всеки болен член на общината има право да взема лекарства.

Поради това вечерната храна в тибетските манстири се нарича "медицинска порция".

Разбира се всичко това важи само за реформираната школа Гелуг, която се старае стриктно да спазва древния дисциплинарен правилник. И донякъде то касае полуреформираните школи Кагю и Сакия.

Съвсем друг вятър вее в нереформираната "стара школа" на Нингма, чиито последователи доста обичат и да си пийват - нещо немислимо за Гелуг.

Въпреки това едни от най-дълбоките и оригинални тибетски учения като Дзогчен (ати йога) и Бардо-тьодол (т.н.. "Тибетска книга на мъртвите") са свързани преди всичко именно с школата Нингма и с нейния основател - ледгендарният Гуру Ринпоче Падмасамбхава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите