|
|
| Тема |
 Re: Митът за Просветлението [re: Aлekc] |
|
| Автор |
amrta (skorpion) |
|
| Публикувано | 13.02.08 03:11 |
|
|
|
Можеш ли безпристрастно да наблюдаваш как най-близките ти същества страдат нелепо и си отиват, как невинни деца стават жертва на издевателства и убийства...Списъкът е безчетен и безкрайно кървав и жесток...
Наистина ли успяваш да запазиш своята безпристрастност в живота си, в най-критични ситуации, а не само на теория? Защото е много лесно да бъдеш духовен, да медитираш, да гледаш на света с безразличие, когато всичко ти е наред. Но в истински тежка ситуация, пред лицето на болката и смъртта, малко са истински силните. Аз не съм от тях, не мога да гледам страданието и смъртта право в очите с безразличие. Наскоро слушах Далай Лама в един филм да коментира, че тялото ни е като стара дреха, която сменяме с по-нова в момента на смъртта. Мисля, че това наистина е в реда на нещата и го приемам.
Но когато тази дреха не е стара, а на млада жена или на невръстно дете, които агонизират? И когато това са твоята жена и твоето дете, можеш ли наистина да бъдеш безпристрастен? Аз не бих могла. Затова и нямам правото да коментирам темата за просветлението. Твърде далече е от мен. Но поне не се самозаблуждавам, че мога да бъда безпристрастна, безупречна и желязна, за разлика от някои дървени философи.
Редактирано от amrta на 13.02.08 03:16.
| |
| |
| 
|
|
