|
Преди около една година - на 22 януари 2007 г. аз призовах открито и недвусмислено Имаго и Брахман на открита и коректна дискусия за "сърцето на Буда", т.е. за същността на будизма и на всички подобни нему големи духовни традиции.
Имаго се отзова на предизвикателството. Получи се остра, но интересна, съдържателна и коректна дискусия. Естествено освен нашите постинги, се намесваха и други, които нямаха общо с нашата дискусия. Поради това аз изчистих дискусията от всякакви странични "шумове" и сега ви я предлагам на вниманието. Позволил съм си само да заменя използваното от мен в началото на дискусията лично местоимение "ти" с "вие". По това време все още не знаех, че Имаго държи да му се говори на "вие".
Първоначалната тема се намира
СЪРЦЕТО НА БУДА.
Наскоро водих дълъг и продължителен спор с Imago с Brahman на една на пръв поглед доста неясна тематика.
Дълго време аз дори не бях в състояние да разбера, за какво всъщност спорим.
Накрая всичко се изясни. Оказа се, че двамата господа са материалисти и атеисти, които не вярват нито в съществуването на вечно битие, нито пък в безсмъртието на човека. За тях дори доста философски поднесената теза за прераждането на будизма не е нищо друго, освен древно суеверие, което според тях, наистина Буда и следващите големи будистки учители наистина споделяли, макар и в пълно противоречие със собствените си принципи.
Разбира се всеки има право на собствени убеждения, но в случая става дума за друго. Обявявайки се за познавачи и експерти по будизъм, тези двама научни атеисти и материалисти се заемат да разясняват на нищо неподозиращата публика своята, меко казано, твърде спорна версия за будизма.
Навремето у нас имаше доста добри специалисти-изследователи на християнството и исляма, които притежаваха само един малък кусур – бяха атеисти. Днес те дори влизат в църкви, палят свещи и т.н., но само за да изразят уважението си към социалната роля на българската православна църква.
Това, би казал Буда, не е нещо ново. То се е случвало многократно и преди.
В Древна Гърция съществувало едно доста интересно и спорно идейно течение – това на така наречените софисти – мъже образовани и интелигентни, които обучавали срещу добро заплащане богати ученици на изкуството да убеждават останалите си сънародници, в каквото си пожелаят. Историческата заслуга на Сократ и Платон е, че ясно и убедително показали, че подобни професионални интелектуални манипулатори са вредни за обществото. Те самите не се стремят да познаят истината, но учат другите как да се възползват в своя полза от естествената потребност на хората да я узнаят.
Един от най-прочутите софисти бил Горгий Леонтински. Той написал едно нашумяло съчинение под заглавие: „За несъществуващото или за природата”, в което, така да се каже, се опитал да обоснове моралното право на софистите да убеждават хората в това, какво е истинно, без те самите да знаят истината.
В това свое съчинение Горгий твърдял следното:
1. Нищо [вечно] не съществува.
2. Дори и да съществува, то е непознаваемо за човека.
3. Дори да е познаваемо за човека, това познание е неизразимо и несподелимо.
Както се вижда Горгий е бил доста ловък. Хем, уж, доказал, че нищо вечно не съществува, хем за всеки случай допуска, че то би могло да съществува. Хем твърди, че вечното битие е непознаваемо за човека, хем, допуска, че може би е познаваемо, но добавя, че това познание е неизразимо и несподелимо, т.е. няма доказателствена стойност за останалите.
С това Горгий искал да каже, че дали има такова нещо като обективна и общовалидна истина, никой не е в състояние да докаже, затова всеки спор е само една борба на мнения и нищо повече.
И давал практични съвети в тази насока.
Ако опонентът ти говори сериозно, по същество, обезсили аргументите му с умела шега. Ако пък ли той се опита да се майтапи с теб, отговори му сериозно по същество.
И така, нека си изясним позициите.
Аз твърдя:
1. Съществува вечно битие. Как ще го наречем: Дао, Атман, Дхармакая, Шуня, Бог, Аллах, Айн Соф, Абсолют, Безименното, Непостижимото и т.н. лично на мен ми е все едно. Подобно на звездите, на които ние даваме имена, то също няма име и можем да го наречем по най-различен начин.
2. Всеки от нас, който съзнава себе си, съзнава, че Е, т.е. всеки от нас е уникален „лъч”, „аспект” и т.н. на това вечно Битие. И доколкото ние сме живи, съзнаващи себе си същества и смятаме самото си съществуване за благо, оттук следва, че самото вечно Битие, като основа и извор на нашето съществуване има същите характеристики
.
3. Всяка древна йога-традиция няма друга цел, освен тази да ни помогне да осъзнаем трайно и завинаги, че ние сме това вечно Битие: „Тат Твам Аси”. А това вечно Битие винаги се е характеризирало със следните качества: САТ (извечно битие) – ЧИТ (извечна разумност) – АНАНДА (извечно блаженство).
4. От най-древни времена съществуват два подхода към върховната цел на човека: „отвътре навън” и „отвън навътре”. Великите религии се опират на първия от тези два подхода. Те просто постулират това вечно изначално Битие като несъмнен факт. Така например една от най-важните сури в Корана (Сура 112. Пречистването), за която се казва, че е равна по значение на една трета от целия Коран гласи следното:
„Кажи: той е Аллах – Единствения,
Аллах, Целта [на всички въжделения]!
Нито е раждал, нито е роден,
и няма равен Нему.”
‘Аллах” буквално значи „Богът”. И в исляма, както в юдаизма е недопустимо да се приписват на Бога каквито и да е антропоморфни характеристики. Забележително е обаче, как Бог определя сам себе си в древноеврейската Тора (Петокнижие Мойсеево в Библията): „Аз съм този, който СЪМ.”
5. Понякога дори далеч от религиите вдъхновени поети са изразявали същата вечна истина:
Начало в Бога, в Бога всякой край.
Вън Бога всичко е тъми...
Живот познало, Бога да познай,
към смърт се всяко битие стреми.
Пенчо Славейков, Из „Химни за смъртта на свръхчовека”
5. Вторият подход „отвън навътре” е приложен с изключително майсторство от Буда и цялата будистка традиция. При този подход се започва с анализа на света, в който живеем, на нашия живот от раждането до смъртта. Будизмът убедително доказва, че цялата видима и невидима Вселена е единна и взаимосвързана система, в която нищо не може да възникне и съществува самостоятелно. Всичко е преходно, обусловено и няма самостоятелно съществуване.
6. От друга страна обаче Буда също постулира абсолютното битие, макар и в негативни термини. Той твърди, че е постигнал „безсмъртното” (или не-смъртното), Нирвана, но, подобно на Горгий, заявява, че този опит е „неизразим и несподелим”. Но това, че даден опит е „неизразим и несподелим” съвсем не означава, че той е непостижим от другите. Точно обратното, именно това директно предаване на „неизразимия и несподелимия” опит на Буда, без посредничеството на подготвителния интелектуален инструментариум е самата същност на будистката традиция, „Сърцето на Буда”.
7. „Сърцето на Буда” (Будхахридая) е официалното название основаната от Бодхидхарма школа Дхияна (Чан, Сон, Дзен). И тази школа съществува жива и здрава и до днес. Както отбелязва Д.Т. Судзуки: ако цялата будистка традиция (книги, храмове, последователи) загине, но на света остане поне един човек, в който се е пробудило „сърцето на Буда”, то будизмът би могъл да бъде отново възстановен. Но ако в даден момент такива хора вече няма, то независимо от всичките си древни текстове, храмове и последователи, будизмът е вече мъртъв...
Това имах да ви кажа. А как ще постъпи всеки един от вас, вече не е мой, а ваш проблем...
ОТГОВОРЪТ НА IMAGO:
В отговор на:
Оказа се, че двамата господа са материалисти и атеисти, които не вярват нито в съществуването на вечно битие, нито пък в безсмъртието на човека.
Към тези двама господа ще трябва да прибавите и Буда, който също е отричал съществуването на вечно битие и още повече пък безсмъртието на човека. Определението "безсмъртно" (амрита) и "сияйно" (прабхасара) се отнася за нирвана, а не за човека. Човешкото същество (пудгала) не само че е смъртно и изложено на болести (виж обясненията към Първата благородна истина), но отгоре на това е лишено от самобитие (пудгала-найратмя).
Вярно, че в историята на будизма има една школа на пудгалавадините, но тя отдавна се е превърнала в пословичен предмет на критика от страна на Хинаяна и Махаяна.
Буда, скъпи ми Алекс, е материалист и атеист. Материалист, защото признава независимото съществуване на материята от съзнанието (виж множеството диалози на Буда, в които той говори за "външната материя", бахирдха-рупа), и атеист, защото категорично отхвърля съществуването на Бог-творец.
Ако това не ви е ясно, по-добре веднага се откажете от будизма. Колкото повече напредвате в него, толкова повече ще се уверявате, че учението на Буда е материализъм и атеизъм. Дори Санкхя-Йога е повече идеализъм от будизма, защото хората там признават съществуването на идеалния Пуруша, който е независим от праматерията (пракрити). В будизма всички форми на съзнанието зависят от материята. Отворете която и да е абхидхарма и ще се убедите, че няма възприятие или когниция (виджняна), която да не възниква в контакт с материята (рупа).
Нагарджуна и Йогачара са реакция срещу материализма и психологическия реализъм на Тхеравада, при това мистическа (праджняпарамита) и атмано-реставраторска (особено пък в Китай). Причината за това е популяризирането на будизма, а всяко популяризиране е вулгаризиране. Будизмът се превръща в религия, а религията не търпи материализъм и атеизъм, поради което започва великото извращение (махапаравритти) на буддхадхарма, което става известно в историята като Махаяна - Голямата Каруца.
Въпреки това, обожавам философите на Махаяна. Защото идеализмът има и някои полезни страни - главно в теорията на познанието и логиката.
МОЯТ ОТГОВОР:
Най-напред искам да ви благодаря за искрения отговор!
Това, че сте атеист и материалист е ваш, а не мой проблем.
Чест ви прави, че го декларирате честно и искрено.
Същественото в случая е, че вие гледате на историческия Буда не като на някакво надарено със свръхземна мъдрост същество, а като на свой събрат - атеист и материалист като вас.
Искам да внеса едно уточнение: аз употребявам термина "атеист" в съвременен смисъл - не като отрицател на Бога, а като отрицател на религията изобщо.
Мисля, че няма да възразите срещу тази по-прецизна употреба на понятието "атеист". Нещо повече, то подхожда повече на вашата доста критична позиция срещу традицията Махаяна и свързаните с нея школи на Йогачара и Шунявада.
По-конкретно, Нагарджуна също отрича съществуването на Бог-Творец, но вие правилно се отнасяте критично към него като материалист и атеист в съвременния смисъл на думата.
От постинга ви става ясно, че вие смятате за автентичен израз на възгледите на Буда материализма и психологическия реализъм на Тхеравада и се солидаризирате с тях.
Наистина няма никакви исторически доказателства какво точно е мислил Буда, най-малкото защото Паликанонът се появява доста по-късно. Затова предлагам да оставим Буда настрана, защото става въпрос не за религиозна истина, а за рационални схващания, които е редно да се доказват с факти и логически доводи тук и сега.
Още повече че твърдението, че един атеист и материалист е успял да убеди толкова хора да напуснат семействата си и нормалния си живот и да станат отшелници като него, е твърде неубедително за мен, а предполагам и за почти всички, които четат нашата дискусия...
Затова ви предлагам да оставим настрани спорната тема за схващанията на историческия Буда и да се съсредоточим само върху материализма и психологическия реализъм на Тхеравада, с които вие явно сте напълно съгласен.
А сега ви предлагам, да потвърдите, както това се е правило в подобни случаи в Древна Индия, че аз правилно съм ви разбрал и че вие нямате принципни възражения да дискутираме по предложената от вас и мен тема.
ОТГОВОРЪТ НА IMAGO:
Преди да отговоря на въпросите, ще ви помоля все пак да не ми приписвате като признания собствените си обвинения. Както и да не влагате в познати термини непознато съдържание. Защото най-малкото е глупаво да се твърди, че атеистът е отрицател на религията. Религията си съществува и без одобрението на атеистите. Не ми е известно в някой език да съществува дума за отрицател на религията. Има неверник, гяур, езичник и нито една от тях не съвпада със значението на атеист. В европейския културен регион от 18 век насам думата атеист означава безбожник и е свързана еднозначно с отрицанието на монотеизма (юдео-християнския, мюсюлманския, брахманисткия).
Ако все пак държите да подчертаете, че Буда е вярвал в някакви богове, тогава съм съгласен да го наричаме езичник, доколкото езичниците по принцип са политеисти, в смисъл, че вярват в какви ли не богове. Но аз много ясно казах, че Буда е атеист, защото отрича съществуването на Бога Творец. Какъвто е и основният патос на европейския атеизъм от Холбах насам.
На колко сте години, ако не е тайна?
КОМЕНТАР НА ДРУГ УЧАСТНИК:
Да определиш Буда като "атеист" или "материалист" е също толкова удачно, колкото да го определиш като "католик" или "фен на ЦСКА".
Първо: човек, който признава съществуването на материята извън съзнанието не е задължително материалист. И св. Василий Велики /напр./ го признава.
Второ: Буда отхвърля едни или други концепции за Бога, света, Аз-а и т.н. - т.е., отхвърля всевъзможните интелектуални спекулации и концептуалните рамки, защото те са пречка по пътя към освобождението. Атеизмът е също такава концептуална рамка!
МОЯТ ОТГОВОР:
Опитът ви да ми четете лекции по въпроси, които най-малкото нямат нищо общо с дискутираната тема, е неуместен.
Още повече че не аз, а вие не сте в час със съвременното понятие "атеизъм":
Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и др., включително против вярата в „чудеса“.
Атеизм - мировосприятие, согласно которому естественный, материальный мир является единственным и самодостаточным, а для объяснения явлений и описания законов природы не требуется привлечение сверхъестественных сил, например Бога, богов, духов, других внематериальных существ. Атеисты считают все существующие религии и верования творением самого человека, а появление Вселенной рассматривают с научной точки зрения.
Толкова по въпроса с атеизма.
И занапред бъдете по-внимателен, за да не ви падне рейтинга на авторитет в този клуб!
Тъй като не виждам никаква връзка между моята възраст и вярата ви в това, че Буда е бил атеист и материалист, смятам да не отговоря на този въпрос.
Ще ви кажа обаче, че съм бивш шахматист и сега, г-н докторе, възнамерявам пред всички, които четат нашия диспут, да ви дам честно и почтено ШАХ И МАТ!
Вероятно няма да оспорите, че в Паликанона е описано как Буда, заобиколен от 1250 ученици, води диспут с шестима министри на цар Аджатасату, всеки от които защитава възгледите на един от т.н. от будистите "еретични" учители.
Един от тези "еретични" учители е Аджита Кесакамбали. Според будистките текстове той твърдял следното:
Нищо не преминава от този свят в другия (паралока). Заслугите не се предават по наследство. Няма живот след смъртта, няма аскети или брахмани, които да постигнат съвършенство по пътя към праведноста...
Човек се състои от четири елемента... Докато носят тялото към мястото на изгаряне, носачите без нужда бъбрят за умрелия, макар че от него и от неговите жертви ще остане само пепел.
Само глупците призовават към благочестие и утвърждават съществуването на онова, което е нематериално, но те лъжат и дрънкат празни приказки. Когато загива тялото, в прах се превръщат еднакво и умният, и глупакът.
Никой не може да надживее собствената си смърт.
Предполагам, че и вие, и уважаемия Брахман, ще се съгласите изцяло с казаното от този смел и принципен като самите вас древноиндийски материалист и атеист!
Има само един проблем. Той се казва Аджита Кесакамбали, а не Готама Буда.
И Буда съвсем не се съгласява с него, а изразява категорично несъгласие и неодобрение с неговите възгледи.
В будисткия канон учението на Аджита Кесакамбали се нарича учхеда-вада - доктрина на всеразрушението, тъй като според това учение "след смъртта не остава нищо".
В Паликанона Аджита Кесакамбали се обвинява в етичен нихилизъм, а учението му се характеризира като безнравствено и водещо до лоши постъпки.
Според същия Паликанон традиционните ведически богове се оказват пламенни привърженици на Буда - те го почитат и го призовават на помощ. Дори самият бог Брахма става ревностен проповедник на учението на Буда.
По този начин ранният будизъм подчертава, че той е наследник, а не противник на ортодоксалната религиозна традиция.
Всичко това, разбира се, трудно може да бъде наречено "атеизъм", поне в съвременния смисъл на думата. А материализъм - още по-малко.
За утешение на lmago, ще кажа, че действително Буда, подобно на древноеврейските кабалисти-монотеисти е отричал абсолютното и безусловно съществуване на Бог-Творец, но това вече е съвсем друга тема.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|
Спорът за сърцето на Буда: дискусията започва
