От Земния Център до Седмата Порта
се издигнах аз, и върху Трона Сатурнов се спрях.
По Пътя си Възли много аз развързах;
но не и Възелът на Човешката Съдба и Смърт.


Земния Център: Известен в йога трактатите като Муладхара чакра, който се намира в коксигеалния плексус, първият или най-ниският духовен център в гръбначния стълб. Той е първата порта, през която насоченото навътре съзнание и живот трябва да преминат в своето възходящо движение към Духа в мозъка.
Седмата порта: Сахасрара, най-високият йогически център на божествено съзнание и концентрирана жизнена сила, разположен в мозъка на върха на главата. Този център е фигуративно описан в йога като хилядолистен лотос, тъй като съсредоточената мощ на Духа възцарена там излъчва хиляди лъчи божествена светлина.
Се издигнах: Възнесох своето съзнание и живот през шестте гръбначномозъчни чакри към хилядолистния лотос.
Върху Трона Сатурнов се спрях: Под “трон” се има предвид седалището на съзнанието и живота в човек, съсредоточени в мозъка и по-ниско разположените центрове в гръбначния стълб. Като "Сатурн" е назован Сатаната, отрицателният аспект на космичната творческа сила, която държи цялото творение в състояние на заблуда или привидно разделяне от Бог чрез могъществото на мая, невежеството. Обикновеният човек е управляван от това невежество. Но в състояние на извисено божествено съзнание невежеството е детронирано и вместо него управлява мъдростта.
По пътя си възли много аз развързах: Моето съзнание премина през всичките седем гръбначномозъчни центрове, развързвайки във всеки един от тях възлите на живота и съзнанието, които бяха привързали душата към тялото. Много космични тайнства бяха разбулени с откриването на всеки център.
Но не и възелът на човешката съдба и смърт: Душата не е окончателно освободена от карма (последствията от минали човешки действия или т. н. съдба) или от смъртта докато напълно не преодолее заблудата, не отхвърли своята физическа, астрална и каузална телесна обвивка и се слее с Духа.

Духовно тълкуване
“В дълбока медитация аз трансцедентирах сетивните възприятия на тялото и преживях божествена реализация, издигайки своята жизнена сила и съзнание нагоре през йога-чакрите (духовните гръбначномозъчни центрове) от земната вибрация в основата на опашната кост12 към хилядолистния лотос в мозъка. Цар Невежество, който седеше върху трона на съзнанието и управляваше живота ми в телесно състояние на отъждествяване бе свален, и аз, всемъдрата душа, едно с Духа, се възцарих на неговото място.
Възлизайки по гръбначния проход, аз развързах във всеки от шестте по-ниски чакри възлите на живота и съзнанието, които ме привързваха към тялото. Така, когато навлязох в седмия център, хилядолистния лотос, аз бях мигновено освободен в космично съзнание.
"Ала това преживяване в медитацията не ме освободи напълно. Поради своята карма, последствията от моите минали действия аз не можах трайно да се приютя в Духа. За да разсека кармичните връзки и да победя завинаги смъртта, трябваше първо да се науча чрез по-дълбока медитация да влизам и излизам от тялото си по желание. Това умение и мъдростта на божественото съзнание, което носи завинаги освобождава душата от заблудата. Тогава, душата може да напуска не само физическото тяло, но също и астралната и каузална обвивка13 и да се влее във Въздесъщия Дух – напълно освободена!"
Обикновеното човешко съзнание в будно състояние е центрирано върху небцето и други области на плътта, където изпитва усещанията за вкус, звук, мирис, зрение и докосване, за това то е съзнателно за тялото. В съня човешкият ум и жизнена сила се оттеглят от външната плът към областта на сърцето и по-ниско разположената част на гръбначния стълб. Така неговото внимание бива изолирано от безпокойството на сетивните възприятия; в дълбок сън умът се изпълва с мир. Подсъзнателно той осъзнава близостта на невидимата, блажена, безформена сфера на душата.
Чрез дълбока медитация умът и жизнената сила могат да бъдат пренесени не само от сетивата, но също и от вътрешните органи и издигнати през гръбначния стълб – през земния център в опашната кост и през другите духовни центрове в гръбнака – до мозъка. Тези гръбначномозъчни центрове са вратите, през които жизнената сила и съзнание изтичат навън към плътта и навътре към Духа. Нервите и мускулите са пътищата, по които жизнената сила и съзнание се пренасят навън от тези центрове към сетивата и материалните наслаждения. Но когато жизнената сила и съзнание се връщат обратно навътре чрез нервната система и чрез гръбначния стълб – единствения път към божественото съзнание – гръбначномозъчните врати се разтварят нагоре, развързвайки възлите в тези центрове, които са привързвали душата към тялото и материалното съзнание.
Седемте порти, през които душата-затворничка трябва да избяга във Вездесъщността са коксигеалния, сакралния, лумбалния, дорсалния и цервикалния център в гръбначния стълб; медуларния център, взаимосвързан с Христовия център на челото; и хилядолистния лотос. Тези седем духовни центъра са назовани чакри или лотоси в Йога писанията на Индия и като "тайната на седемте звезди" и "седемте църкви" в Християнската Библия (Откровение 1:20).
При обикновените същества, мозъчните и гръбначните центрове на съзнанието са задръстени от сатанинското невежество или мая и разкриват само външния свят на материята и сетивата. Използваното от Омар Хайям име "Сатурн" за сатанинското невежество е подходящо: Сатурналия – древния Римски фестивал в чест на Сатурн, е дошъл, за да символизира отдаването на сетивни наслади. За да се достигне божествено съзнание е необходимо да се детронира това сатанинско невежество чрез установяване на подхранвана от медитацията мъдрост в гръбначно мозъчните центрове и вътрешното съзнание. В дълбока медитация, когато душата достигне хилядолъчния Трон на Светлината в черепа, тя сваля от престола Цар Невежество и изгонва неговите управляващи министри от всички по-нисши центрове.
Въпреки че последователят достига това възвишено състояние в медитация, той още не е разбулил върховното тайнство на живота и смъртта, нито се е отървал от влиянието на своята карма – последствията от предирождени семена на действия, посяти в други въплъщения и на новите семена на действия от този си живот. Когато злощастните последствия от забравена, породена в миналото причина внезапно ни връхлетят, ние назоваваме събитието съдба. В светлината на мъдростта ние можем да прозрем, че т.н. съдбовна случка обикновено е предизвикана от забравени минали действия в този живот или в предишните ни въплъщения. Всяка причина има последствие: добрите деяния носят благотворни последствия; а погрешните деяния – лоши последствия. Докато душата е затворничка на кармата тя ще трябва да изтърпява последователната смяна на раждане и смърт.
За да разкрие последната загадка на раждането и смъртта и за да се освободи завинаги от диктата на кармата, йогинът трябва да стане способен да извежда душата си извън тялото през седемте гръбначномозъчни порти в присъствието на Всемогъщия, всепроникващ Дух и да се завръща съзнателно когато пожелае. Чрез тази върховна мъдрост той се научава да руши илюзията на своето затворничество в трите тела – каузално, астрално и физическо. Тогава той е способен съзнателно да отхвърли тези тела и да се влее в Духа като свободна душа. Само тогава загадката на живота, смъртта и "съдбата" окончателно е разрешена: душата вече не е подвластна на космичната принуда на тези опитности, които са присъщи на областта от творението, управлявано от мая.
Ако в един съд налеем солена вода и го затворим херметически, после го поставим последователно в още два херметически затворени съда и ги потопим в океана, течността в най-вътрешния съд не може да се смеси с безбрежните океански води, даже ако някой от външните съдове се счупи. Така и душата на човека, ограничена в трите тела, се движи в океана на Духа. При смъртта само физическото тяло е отхвърлено, душата остава заключена в двете други тела; тя не е свободна да се съедини с Духа. Чрез мъдрост, след смъртта душата може да излиза както от астралната, така и от каузалната обвивка и да става Дух, както солената вода се смесва с океана, когато и трите съда са строшени.
След смъртта Христос е възкръснал на третия ден. Този период от време Му е бил необходим за да отработи кармата на трите тела – кармата, която Той е поел върху Себе Си за да облекчи страданията на Своите ученици и на света – и да издигне душата над ограниченията на астралното и каузалното тяло. Даже божествените души, при все че са вътрешно свободни, външно се подчиняват на Законите на Космоса. Без да приемат по собствена воля известно количество космическа заблуда, те не биха могли да останат въплътени в този свят на мая. Самите атоми на техните тела биха се разтворили в Духа.


Практическо приложение
Обикновеният човек си мисли, че за да познае Бог е достатъчно само да се моли. Но заслепените, разсеяни молитви с години остават без отговор, както недвусмислено показва разликата между живота на теолозите теоретици и осенените от Бога светци. Изобретенията се получават не чрез слепи молитви, а чрез научно приложение на ума и вселенските закони. Също така, най-великото от всички жадувани открития – Себереализацията – може да бъде направено чрез прилагането на научното изкуство на освобождаване на поробеното съзнание от оковите на безпокойството и неговото съединяване с Бог.
Йога, открита от учителите на Индия, учи на изкуството на научното съединяване на индивидуализираната душа с вездесъщия Дух. Йогин е човек, който чрез психо-физиологичен себеконтрол и медитация, съзнателно отвежда своя ум от сетивно-съзнателното състояние и от подсъзнателно спящо състояние във върховно радостното свръхсъзнание, Христово съзнание и космично-съзнателното състояние на Духа.
Докато йогинът пренася своя ум от сетивно-съзнателното и подсъзнателното състояние към свръхсъзнателното състояние, той в същото време на физическо ниво премества своя ум – от обектите на физическите сетива към гръбначните центрове и накрая към най-висшия център в мозъка. В съзнателно състояние са възприемани тялото и света. В подсъзнателно състояние умът и жизнената сила пътешестват през кухините на по-нисшите физически гръбначни плексуси, а йогинът преживява сънища или дълбок мир. В свръхсъзнателно състояние съзнанието на йогина преминава през духовните центрове в гръбначния канал и медулата (продълговатия мозък) и той осъзнава своята истинска душевна природа. В състояние на Христово съзнание душата постига универсалното съзнание на Духа, единение с всяка частичка от мирозданието. В космично съзнателно състояние душата се разтваря във вездесъщността на Духа не само в творението, но и отвъд него.
Омар Хайям казва, че тези изживяни от него духовни опитности са достъпни за всички, които по научен начин се съединят с Бог. Постигайки в дълбока медитация тези различни състояния на съзнанието всеки може да разреши последната загадка на живота и смъртта.
Това четиристишие от Рубаят недвусмислено показва, че Омар Хайям е напреднал по пътя на йога – а не на виното!