Признавам си, че лично аз никога не съм имал особен интерес към бойните изкуства, освен доколкото те използват определени интересни за мен древни психологически учения.

Ето нещо от бушидо, което открих преди време и ми допадна, макар и да съм срещал много по-добри разработки на същата тема.

В известните старояпонски „Бушидо шошиншу” („Наставления за полелите по пътя на воина”) на Юдзан Дайдоджи Тайра-но Шикесуке, в раздела „Насити се на живота, докато непрестанно си с мисъл за смъртта”, четем следното:

„Изпълненият с желание да бъде воин смята за своя най-основна цел и насока да живее винаги с мисълта за смъртта, ден и нощ, от момента, в който вземе пръчиците, за да вкуси закуската в първия ден на новата година, до вечерята в последния и ден. Когато нито за момент не забравя за смъртта, той ще бъде верен на своя господар, ще почита и родителите си, ще избегне неизброими злини и беди, болести и злополуки не ще го споходят в дълголетния му живот. При това дори по характер ще стане по-добър. Такива са многобройните благоприятни последици от възприемането на тази умонагласа.”

Светът на източните практики и изкуства ИЗТОК 1/2002. с. 67. Превод: Данчо Господинов.

По-нататък в този раздел, формулираният дотук основен тезис за правилното отношение на воина към смъртта и за многобройните ползи от него, се обосновава и разяснява най-подробно.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.