От гледна точка на съвременната наука, доказателство е всяко нещо, което може да бъде измерено, засечено, видяно, почувствано и т.н. от всеки човек. Разбира се поради диференциацията на познанието, един физик доказва своите твърдения пред други физици, които могат да го разберат.
Проблемът с доказателствата при духовните учения е, че за да може да ги разбере, един човек трябва да си посвети живота на обучение, също както един физик. Не защото духовното познание е специализирано, а защото като цяло човечеството се намира в твърде неестествено състояние на съществуване.
И ти и аз виждаме обектът "дърво" и можем да се съгласим за много от неговите характеристика. Обаче това е в рамките на твърде ограничено възприятие. Ако всеки човек можеше да възприема неограничено, тогава всички щяхме да се съгласим, че дървото освен, че е живо, притежава и съзнание примерно, защото щяхме да го виждаме и усещаме.
Научните доказателства са валидни в материалния свят. Дори някои науки са започнали да долавят, че има нещо повече от това, което сме научени, че представлява светът. Проблемът е обаче, че извън уредите и теоремите си, учените са същите нещастни хора, както всеки от нас. Съвременната наука не има дава средствата, с които те да променят живота си и да приложат на практика в живота си своите открития.
През определено време се срещам с едни хора. Там често идва едно момче, което е много интелигентно. Той има прекрасно интелектуално разбиране за практиките, които обсъждаме, но всеки път казва, че не може да ги усети. В случая интелекта не му е помогнал по никакъв начин. Трябва да се прави голяма разлика между интелектуално осъзнаване и осънаване на база опитност на цялото тяло (нямам предвид физическо).
___________
|