Осъзнаването за това, че човек е сам е нещо много отрезвяващо и нещо много плашещо. Може би това е най-страшното нещо след осъзнаването на факта, че ще умрем и че всеки от нас може да умре всеки миг.
Всяка практика, която няма за основа тези два факта е фалшива и съмнителна.
При това положение, да изпитва човек любов и състрадание към всички същества е нещо върховно, наистина майсторска маневра.
Всички хора поддържат някакво ниво на взаимна емпатия и съпричастност, на състрадание, за да са сигурни, че когато изпаднат в беда, ще получат нужната доза съжаление и съпричастност. Нещо като сделка - аз на тебе и ти на мене. Естествено зад тази сделка, всички учения са видели, че стои самосъжалението, маскирано като съпричастност. Малко по-внимателно вглеждане и ще се види, че хората, които постоянно говорят за съпричастност и любов, всъщност не могат да са сами и не са осъзнали, че са сами.
Истинското състрадание идва когато човек осъзнае, че е сам и нищо на тоя свят не може да промени този факт. А стремежът му да се огражда с вещи и хора, които да му повтарят, колко го обичат е стремеж да се предпази от факта, че е сам.
Всеки човек иска да е уникален, да е специален, да му се възхищават, да го обичат... и се страхува да бъде себе си.
___________
|