Да се вярва в приказни Ангели-хранители наистина е наивно, но да се отхвърлят мъдрите послания на древните мъдреци само поради общодостъпната им приказна форма е твърде глупаво и недалновидно.
Дори в известния виц, че не трябва да караме колата си с такава скорост, че нашият ангел-хранител да не може да ни догони, има повече мъдрост, отколкото в безплодните отрицания на подобни "ангели-хранители".
Основното ядро на посланието за ангелите-хранители е ясно и общодостъпно: освен нашата собствена разумност, съществува и друга по-висша природна разумност, която ни протектира, стига разбира се да се вслушваме в нея.
Тази по-висша разумност е ясно забележима в животинския свят и там ние с лека ръка я наричаме "инстинкт". Ще посоча само особената интелигентност, която ръководи прелетните птици по техния не лек ежегоден път до топлите страни и обратно. А също и пингвините, за чиито сложни форми на размножаване наскоро се появи един великолепен документален филм.
Във всички тези случаи става въпрос за висша разумност, която очевидно надхвърля личния капацитет на всяко едно, ръководено от нея отделното живо същество.
Напоследък в САЩ решиха дори да реорганизират многобройните си мрежи от сървъри по подобие на начина за събиране на мед от пчелите.
Наличието на тази висша природна разумност, която протектира всяко едно живо същество в природата силно е впечатлявала нашите прадеди.
Тома Аквински дори я посочва като едно от своите пет основни доказателства за съществуването на Бога като Висш разум.
Древните евреи са казвали, че животното никога не греши, а ако все пак сгреши, значи е болно.
Мохамед възкликва, че дори един единствен комар е достатъчен, за да ни убеди в съществуването на Висш разум, в съществуването на всемилостивия и всемилосърден Аллах (букв. Богът).
В случая всемилостивостта на Аллах се изразява в това, че този висш и първичен творчески разум е извор на съществуването на всички безкрайно разнообразни форми на живот във Вселената. А всемилосърдността му се изразява именно в това, че той протектира постоянно като Висш разум съществуването на всички живи същества.
На мен лично ми допада една езотерична притча на "шейха на озарението" Сухраварди (1155-1191).
Сухраварди е уникална личност, високо почитана и до днес не само в Европа и Америка, но дори и в родината си Иран.
За Сухраварди има само една единствена реалност и това е Светлината. Нашият веществен свят не е нищо друго, освен помръкнала Светлина с много ниска степен на вибрация. Той е "западният" полюс на битието, а другият му "източен" полюс е чистата изначална Светлина. Съответно и мъдростта е универсална - за Сухраварди просветлеността и мъдростта на Зороастър, Хермес, Питагор и Платон многократно надхвърля тази на съвременните му ислямски богослови.
Въпреки личната протекция на сина на легендарния Салах ад Дин (или Саладин), изгонил кръстоносците от Йерусалим, Сухраварди заплаща скъпо за своето волнодумство. За начало е хвърлен в затвора, а по-късно е убит там от неизвестни лица.
Според Сухраварди, когато се раждаме, ние се раздвояваме. Нашата по-висша и разумна част остава на "небето", като наш личен ангел-хранител. А нашата земна личност се чувства вечно неудовлетворена, именно защото усеща своята вътрешна раздвоеност. Копнежът за Просветление всъщност е дълбоката потребност на всяко едно същество да познае напълно себе си, да пробуди своя изначален потенциал, да възстанови своята нарушена вътрешна цялост.
Ние можем да постигнем тази естествена крайна цел на нашето съществуване единствено под ръководството на нашия личен ангел хранител, т.е. на нашата собствена висша природа.
При животните това ръководство се осъществява чрез инстинкта.
При човека то се проявява под формата на интуиция, като своеобразен вътрешен „глас на безмълвието” („демонът” на Сократ), който обикновено не ни казва какво да правим, а само какво не бива да правим, ако не искаме да се озовем в "ада", т.е. в едно необратимо помрачено и откъснато от своя първоизточник, обречено на хаос и разпад лично съществуване.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|