ами в различните традиции има различни посвещения - те не са само в практика. в тоя смисъл - всяко има своята цел. и мисля, че този, който е получил посвещение, рано или късно се прониква с разбиране за какво най-добре може да му послужи то. защото посвещението е, за да служи на човек, а не обратното - човекът да служи на него. с една дума - тези неща са средства. както знаеш, човек прилепва лесно към фините нива. но...все пак, посвещението има повече дълбочини, от тези, които могат да се изразят просто с думи и касае преди всичко този, който го е получил и неговия гуру. а според мен смисълът преди всичко е да се прояви нещо на практика в живота.
относно хата йога - някои хора, с право отблъснати от мистичния елемент, изпадат в другата крайност и издигат в култ практиките и здравото тяло. уви, най-здравите хора, които познавам, са диваци от планините. единият е социопат, комуто липсват някои същностни човешки качества, но мога да кажа, че е физически по-здрав и по-силен от занимаващите се с йога, които познавам. и по-издръжлив, и пр. те хората са писали и давали хиляди примери, че ок, да, по-лесно е (и дай-боже всекиму) със здраво тяло да се напредва, но че все пак не може това да е критерий за напредък. колко много учители и техни последователи са имали проблеми...това не ги е направило по-малко напреднали, напротив - идеята е да се покаже, че т.нар."духовно" е за всеки и всеки може да напредне и никой няма видимост за реалното ниво на другия. има дори т.нар. "души в почивка", знаеш, които не дават вид на хора дори, но реално ти пак не можеш да си наясно какво им е нивото. неведоми са тези пътища...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите