Време и пространство не съществуват, освен като рамка, в която се развиват преживяванията ни

Времето е илюзия на съзнанието, вид самохипноза.


Времето, както и пространството, в Нютоновата механика са една абстракция, табула раза, върху която проявяват свойствата си обектите.

В теорията на Айнщайн обаче, времето участва във формули, които показват, че то не е само измислена човешка абстракция, а нещо относително и променливо, тоест физически реално - например, времето се забавя при скорост близка до тази на светлината или в близост до силно гравитационно поле. Теорията на Айнщайн е била потвърждавана косвено от множество експерименти.

(Тези неща ги казвам не за да се заяждам, а защото съм чела твои постове, които са ми харесвали, а тези въпроси са интересни и затова сметнах, че си струва да се обсъдят.)

Това, за което става дума в темата е субективното възприятие на времето. Аз също съм изпитвала, че то се забавя в моменти, в които е трябвало да се реагира много бързо. Предполагам, че това усещане има някаква връзка със степента на концентрация в такива моменти.

Редактирано от tiger_tulip на 19.12.07 14:48.