Време и пространство не съществуват, освен като рамка, в която се развиват преживяванията ни. Както по време на сън никъде не отиваш и не минават и няколко секунди, а ти си преживял много събития, разтегнати във времето и пространството, така е и когато сме "будни". Може би не е много убедително това, което казвам, но съм го усещал много ясно. Когато го осъзнаеш, е съвсем различно от интелектуалното разбиране. И е толкова ясно... Държа ме цял ден това усещане, беше невероятно - няма време, няма пространство. Ние сме автори на всичко, което ни се случва. Да осъзнаеш това е толкова трудно, колкото по време на сън да осъзнаеш, че мечката, която те гони, не е по-различна от този, който бяга от нея. Ти си авторът на целия си сън и на всички герои в него, но по стар навик се отъждествяваш с един от тях.
После постепенно се върнах към обичайното възприемане на света. Само знам колко са слаби думите в сравнение с "виждането".

Ако нищо от това, което е, не е - какво тогава с прах ще се покрие?

Редактирано от Amitaba на 18.12.07 13:42.