|
Преди няколко дни написах в един постинг:
В основата си светът е вечен и съвършен
На това Оро рязко ми възрази:
Светът нито е вечен, нито е съвършен!!!
Съвършен и Вечен е единствено неговият Създател!!!
Какво мисля аз по този въпрос и какво мисли Оро по него не е толкова важно.
Твърде вероятно вие да мислите по него нещо съвсем различно.
Това е съвсем естествено. Странното би било, ако ние всички мислехме едно и също по един такъв "вечен" въпрос като този.
Където има действителност, там неизбежно има и породени от нея множество илюзии.
Няма нищо по трайно, жизнено и вълнуващо от илюзията.
За мен илюзията е основна форма на съществуване на действителността.
А това, че е възможно да възприемем действителността като нещо напълно различно от илюзиите, не е нищо друго освен поредната илюзия.
Наличието на илюзиите са факт, макар и илюзорен, и той не е ничие творение.
Ако уподобим действителността на Бог-Отец, то трябва да наречем илюзията Бог-Син, който се поражда предвечно от своя Отец.
Все пак тъй като това е клуб "Йога", нека видим как гледа на този въпрос най-авторитетната индийска традиция, известна като Адвайта Веданта.
Съществуване или съзнание – това е единствената реалност. Съзнание с бодърстване ние наричаме бодърстване. Съзнание със сън ние наричаме сън. Съзнание със съновидение ние наричаме съновидение. Съзнанието е екранът, на който всички изображения идват и си отиват. Екранът е истински, изображенията върху него са само сенки.
Аз-ът и явленията в него, подобно на змията във вътрешността на въжето, могат да бъдат илюстрирани по следния начин. Има един екран. На този екран се появява образа на цар. Той сяда на трон. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащият и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Аз-а.
Школата аджата, принадлежаща към Адвайта, твърди: „Нищо не съществува освен единствената реалност. Няма раждане и смърт, няма изхвърляне или въвличане, няма садхака (стремящ се), няма мумукшу (желаещ да бъде освободен), няма мукта (освободен), няма окови, няма освобождаване. Единствено едното единно съществува навеки”.
На онези, които се затрудняват да схванат истината и питат: „Как можем да пренебрегнем този монолитен свят, който виждаме навсякъде около нас?”, се дава пример със съновидението и им се казва: „Всичко, което виждате, е зависимо от виждащия. Отделно от виждащия, видяно не съществува”. Това е се нарича дришти-сришти вада, или аргументът, според който човек първо създава чрез ума си, а след това вижда какво е създал самият му ум.
За онези, които не могат да схванат дори това и твърдят, че „Съновидението е кратко, докато светът винаги е наличен. Съновидението е ограничено само до мен, но толкова много други усещат и виждат света, че не можем да наречем такъв свят несъществуващ”, се прилага аргументът, наречен дришти-сришти вада и им се казва: „Първо, Бог създаде такова и такова нещо от такъв и такъв елемент, а след това нещо друго и така нататък”. Само това би удовлетворило тези хора. Техните умове не могат да бъдат задоволени по друг начин и те се питат: „Как е възможно цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и правилата, които ги ръководят или са свързани с тях, както и цялото познание, да бъдат изцяло неистинни?”. На това е най-добре да се отговори така: „Да. Бог създаде всичко това и това е причината да го виждате”. Тези думи са съобразени с възможностите на слушателите. Абсолютното може да бъде само едно.
В началото е, така да се каже, бялата светлина на Аз-а, която е отвъд светлината и мрака. В нея нито един предмет не може да бъде видян. Няма нито виждащ, нито видяно. По същия начин, в пълния мрак (авидя) също не могат да бъдат видени предмети. Но от Аз-а произлиза отразена светлина, светлината на чистия ум (манас), и това е светлината, която дава възможност за съществуването на цялата филмова лента на света, не-видяна нито в пълна светлина, нито в пълен мрак, а само в омекотена или отразена светлина.
От гледна точка на Джнана (Познанието) или Реалността, страданието, видяно в света, със сигурност е сън, подобно на самия свят, от който всяко отделно страдание (например гладът) е безкрайно малка част. В съня самият ти изпитваш глад. Ти виждаш как други страдат от глад. Ти се храниш и движен от състрадание храниш други, които според теб страдат от глад. Всички тези страдания са толкова истински по време на съня, колкото мислиш, че ще бъдат в света. Ти разбираш че страданието в съня е нереално чак след като се събудиш. Може да си се нахранил добре и да си легнал да спиш. Сънуваш, че цял ден се трудиш продължително под горещото слънце и си уморен, гладен и искаш да ядеш до насита. Тогава се събуждаш и разбираш, че стомахът ти е пълен и не си помръднал от леглото си. Това обаче не означава, че докато сънуваш можеш да действаш така, все едно че страданието, което изпитваш, не е истинско. Гладът в съня трябва да бъде смекчен от храна в съня. Другарите от съня ти, които според теб са толкова гладни, трябва да получат храна в същия този сън. Ти никога не можеш да смесиш двете състояния – съня и бодърстването.
Докато не достигнеш състоянието джнана и не се пробудиш от мая, ти си длъжен да си в услуга на останалите, като облекчаваш страданието навсякъде, където го откриеш. Но дори тогава ти трябва да действаш без аханкара, т.е., без схващането „Аз съм действащият”, а с разбирането „Аз съм инструмент на Бог”.
По същия начин, човек не бива да се гордее като си мисли: „Аз помагам на човек, който е по-долу от мен. Той се нуждае от помощ. Аз съм в позицията да помагам. Аз го превъзхождам, той е по-нисш.” Ти трябва да помагаш на човек все едно това е начин да почетеш Бог в този човек.
Тази дейност е полезна за Аз-а и за никой друг. Ти не помагаш на никой друг, освен на себе си.
В книгата Кайваля Наванеета са поставени и разрешени шест въпроса относно мая. Всички те са поучителни:
1. Какво е мая? Отговорът е: това е анирвачания или неописуемото.
2. За кого възниква тя?
Отговорът е: за умът или егото, който смята, че е отделна същност, мислейки си „Аз правя това” или „Това е мое”.
3. Откъде идва тя и какъв е произходът й? Отговорът: никой не може да каже.
4. Как е възникнала? Отговорът е: чрез не-вичара, чрез неуспеха да разбереш въпроса „Кой съм Аз?”.
5. Ако и Аз-ът, и мая съществуват, не се ли разпада теорията на Адвайта?
Отговорът е: не, защото мая е зависима от Аз-а както изображението е зависимо от екрана. Изображението не е реално по начина, по който е реален екранът.
6. Ако Аз-ът и мая са едно, не може ли да се каже, че Аз-ът има същата природа като мая и следователно също е илюзорен?
Отговорът е: не, Аз-ът е способен да произведе илюзия без да бъде илюзорен.
Един фокусник може да създаде за наше забавление видения на хора, животни и предмети и ние можем да ги видим толкова ясно, колкото виждаме него, но след представлението остава само той и всички видения, създадени от него, изчезват. Той не е част от видението, а е монолитен и реален.
Това, което прочетохте беше откъс от главата "Аз и не-Аз: реалността на света" на книгата "Скъпоценности от Бхагаван" - кратка подборка от най-съществените изказвания на Шри Рамана Махарши.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|
Тайната на Адвайта
