Въпросът не е в какво вярваш или не вярваш, а за какво имаш сетива и за какво не.

Истинският материализъм е израз на душевна слепота, на липса на усет за духовната светлина. Що се касае до философския материализъм и атеизъм, те са несериозно явление.

Дори такива видни атеисти и бунтари като Хайне и Сартр са се обрърнали към Бога и традиционната вяра към края на живота си, с което са доказали че на атеист и материалист вяра не може да се има.

Вчера човекът смятал така, а виж днес вече гледа на нещата по-иначе.

Освен това между убеждението, че освен видима страна Вселената и живота имат и своя невидима за нас страна, и религията по принцип няма нищо общо.

Природата е извечен факт, а религията човешко творение.

Един истински материалист ще се самоубие когато прецени, че животът му вече няма смисъл и му носи само негативи.

Ако в даден момент животът престане да ти носи радост и удоволствия, а единствено разочарования и болки, ако всичко започне да ти изглежда безперспективно и гадно, нищо чудно и ти да решиш да се самоубиеш, за да не се мъчиш излишно.

А пък аз в подобна ситуация ще се опитам да разширя съзнанието си така, че да обезценя максимално понасяните от мен чрез тялото ми негативи.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.