|
Наскоро Витаминко откри нова тема за това има ли полза от безсмъртието.
Там той ясно и открито декларира своето материалистическо верую:
Каква е ползата за човек и за обществото от това да има безсмъртие?
Според мен никаква.
Тъй като аз не споделям това негово светло верую, а и темата вече беше доста набъбнала, реших да изложа своето схващане по повдигнатия от Витаминко въпрос в една нова, приканваща всички към дискусия тема.
Най-напред искам да отбележа, че нас никой не ни пита дали да има безсмъртие или не.
Или има, или няма.
Природа.
Съвсем не е изключено дори за някои има, а за други няма.
От всички животни на планетата, които са "твари безсловесни", човекът единствен прави изключение.
Напълно е възможно повечето хора да са смъртни, но някои сред тях да са безсмъртни.
Може би и безсмъртните, подобно на гениите са рядко изключение в природата?!
В края на краищата всичко това не зависи от нас по никакъв начин.
Каквото е, е.
И никой не е способен да го промени със своята вяра или с неверието си в него.
Ако все пак Витаминко надживее смъртта си, да не се притеснява - може би ще е само временно, докато окончателно се изчерпи жизнения му потенциал.
И после - появил се Витаминко от нищото, за да изчезне завинаги отново в него.
Никой дори няма да усети липсата му. Освен може би за кратко. Докато и този, на когото Витаминко липсва не бъде окончателно у-нищо-жен.
Прекрасна перспектива, нали!
Нищо и единствено Нищо!
И проблясващи за миг нищо-жества.
Много общественополезна и вдъхновяваща представа за живота!
Че то дори и да избиеш половината човечество - чудо велико!
Просто си изпратил си всички избити от теб нищожества в нищото малко по-рано от предвиденото - тъкмо, за да не се мъчат излишно.
А за да не ти тежат на съвестта - накрая и ти се гръмваш и... край завинаги с тази мимолетна нелепост наречена живот.
Наистина, прекрасен и общественополезен мироглед е това материализмът!!!
Не случайно напоследък се зачестиха случаите първо в САЩ, а наскоро дори и във Финландия, в които даден ученик отива първо да разстреля съучениците си и по някой учител в школото, а накрая гръмва и себе си.
И както вече стана традиция героят в аванс изпраща до медиите или до YouTube предизвестие за предстоящия си подвиг и социално-етична обосновка за решението си да го извърши.
Ще кажете - объркани момчета.
Объркани, объркани, ама и те като великите материалисти и Витаминко са прозрели дълбоката истина - има тяло, има живот; няма тяло, няма живот.
Освен това те са осъзнали, че са само едни объркани рожби на един още по-объркан от тях свят, в който политици и военни трепят хора на едро в името на общочовешки ценности.
И решават да напуснат преждевременно този сбъркан лицемерен свят, ама накрая все пак за сбогом да му понатрият носа.
Ако имаха известни съмнения - ненаучни, естествено - че животът продължава, може би щяха да се позамислят дали си струва да рискуват да си навлекат огромни страдания и проблеми в по-нататъшното съществуване...
Но за щастие Природата е милостива - и светец да си, и сериен убиец-канибал като Чекатило - все тая!
Умираш и край! Точка.
И никой нито на този, нито на онзи свят не може повече да те докопа и да си отмъсти!
Чиста работа.
Перфектна и гарантирана на всички нирвана.
Никакво его! И изобщо нищо.
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Прав е Вапцаров - това наистина е "толкоз просто и логично”.
Проблемът е обаче, че самата Природата съвсем не е нито толкова проста, нито пък толкова повърхностно логична, колкото им се струва на материалистите.
Позанимавайте се малко със структурата на ДНК и ще се убедите, че ние живеем в една загадъчна и изпълнена със скрита и безмълвна мъдрост тайнствена Вселена.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|
Похвално слово за общественополезния материализъм
