Дали става въпрос за "борбеност" или "смирение", култивирането на подобни качества прави действията изкуствени, обусловени, лишени от спонтанност, искреност и осъзнаване. Култивираното "смирение" е лицемерие, култивираната "борбеност" е невроза и страх.

Ако бъдем отвъд култивирането на "противоположности", ние вече няма да гледаме смирението и борбеността като противостоящи си. Всяка ситуация е уникална сама по себе си и изисква уникални действия. Понякога дадено действие, идващо от обективното осъзнаване на нещата може да изглежда като "смирение", понякога - като "борбеност", но то е едновременно и двете, без двете да влизат в конфликт. Когато умът си поставя за цел да култивира някакви качества, дали под маската на "борбеност" или под маската на "смирението", то действията вече не произлизат от обективното разбиране на ситуацията и нейната уникалност, а от предварително заложени представи, т.е. действията се превръщат в обусловени реакции.

По-важният въпрос е - можем ли да бъдем в осъзнаването, така че действията ни да бъдат спонтанни и естествени, като един естествен отговор на предизвикателствата на живота, вместо да се превръщат в невротични обусловени реакции, в следствие на култивирани от ума противоположности.