|
Тема |
Смирение или борба? |
|
Автор |
devahan (непознат
) |
|
Публикувано | 10.10.07 23:10 |
|
|
Имам въпрос и ред мисли ,които отдавна си задавам и би ми било от полза мнението на някой от вас.Става въпрос за следното.Всички добре знаем,а и повечето учения ни учат,че със смирение трябва да приемаме неуспехите кои ни връхлитат да бъдем благодарни на всичко,което ни се случва и ако някоя несгода рязко ни сполети или пък начинанието в което сме се впуснали грозно пропадне,то смирено трябва погледнем нагоре и доволно да пием една студена вода.Доре но ако такъв модел на поведение стане едностранчива черта от нашият характер не развиваме ли по този начин едно малодушие,липса на воля,борбеност и пасивно отношение към живота като цяло.Така...Другата част от света и ученията обаче ни учи ,че трябва да се борим за това което искаме да постигнем докрай,да отстояваме позиците си да не се превръщаме в мекотели и борейки се да засилваме своята воля,отстоявайки мястото си под слънцето.Добре де но не развива ли аджеба едностранчивоста в това отношение гордост,тщестлавие,егоизъм,та дори и самовлюбеност.Да се репчиш и пънеш на съдата въпреки че тя ти е подложила крак.Ясно е че трява се търси средният път,на как да го усетим.Границите са толкова неясни и размити...Май стана доста дълго.Та в крайна сметка смирени ли да бъдем или бобрено да решаваме проблемите си (я то можело да се синтезира в едно изречение )
Редактирано от devahan на 10.10.07 23:12.
|
| |
|
|
|