|
Очакват ни катастрофи. Едни могат да се предскажат, а други не.
Човечеството отново ще се пречисти чрез страдание. То ще се осъзнава, а светът ще се променя.
Големите катастрофи винаги са били като катарзис за човечеството. Нека си спомним последната световна война. След нея хората можаха няколко десетилетия да живеят в относителен мир.
Съвременният човек е още по-уязвим от катастрофите, отколкото е бил някога. Ако модерните системи се разпаднат, не бихме могли да оцелеем, камо ли ти пък да живеем. Сляпото увлечение по съвременните потребителски квазиценности може да приключи бързо и брутално.
Тогава ще трябва да се започне отначало, почти от нищото. Малцина са готови за това. Телевизорите ще угаснат, компютърните мрежи ще се разпаднат, безжичните телефони замлъкнат, електроподаването ще бъде прекъснато. Кой би могъл да живее така?
Сценарият е страшен, но много вероятен. Кой при това положение би могъл да махне безгрижно с ръка? Нещата, които днес са толкова важни, вече няма да ги има. Какво ще правим тогава?
Може би трябва отново да оценим нашите ценности и да помислим кое наистина е важно и кое не.
Всичко може да се промени за една нощ. Изведнъж ще имаме нужда от помощ. Сами няма да съумеем да оцелеем.
Изведнъж ще престанем да бъдем онази по-щастлива част от човечеството, която не живее в недоимък и може със съжаление и отвисоко да гледа на онези, които постоянно са гладни, нещастни и дори вече малко досадни.
Ще оцелеем само ако си помагаме и другите ни помагат. Ако поискат. Ако са достатъчно осъзнати. Ако не са себични и не им е все едно за другите, за нас, които няма да се справим сами.
Ужасен сценарий. Но вероятен.
Войни и природни бедствия е имало и ще има. Нямаме никаква гаранция, че няма да се случат. Дори природните бедствия стават все повече. Може да се стигне и до терористично нападение в голям мащаб.
А живеем така, сякаш сегашното устройство на света е неизменно и сегашният начин на живот е без алтернатива.
Откъде у нас това убеждение, след като човешката история е пълна с катастрофи. Вече са изчезнали цели цивилизации.
Не повтарям това, за да изпитваме страх от бъдещето, а предупреждавам, че основите, върху които сме изградили своя свят, са много крехки.
Трябва да съзнаваме това и да живеем по съответния начин. Нуждаем се от много по-здрави духовни основи, за да издържим, ако нашият удобен свят рухне.
Нуждаем се от друго възпитание и подготовка за бъдещето. Ако на преден план бъдат безотговорността и разглезващото потребителство, лошо ни се пише.
Без взаимна солидарност, като основен принцип на съвместното съществуване, всеки ще се грижи само за себе си и няма да е готов да рискува нищо, за да помага на другите, така че накрая няма да има никой, който би могъл да помогне на нас.
Светът върви напред и ние с него, в добро и в лошо. Колкото повече добро има в нас, толкова повече добро ще има и в света.
Ако ние сме лоши, и нашият свят ще бъде лош.
И когато се стигне до катарзис, тези два свята ще се разделят.
Ще остане само добрият свят.
Янез Дърновшек. Мисли за живота и осъзнаването. Мисли от двайсет и четвъртия ден, София 2007 г.
Понастоящем авторът е президент на република Словения, а предговорът към книгата му е написан от Садху Махарадж от Вриндаван, Индия.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|
Какво ни очаква?
