СИДДХИТЕ са развивали бавно ритмично дишане, за да предотвратят загубата на енергия и да продължат живота си толкова, колкото пожелаят, служейки на човечеството. Както кислородът се поема от кръвоносната система, така и праната се приема от нервната система и се използва като нервна сила в процеса на мислене, проявяване на желания и т.н. Управляването на дишането дава възможност на човека в действителност да поема по-голямо количество прана, която да се натрупва в мозъка и нервните центрове, за да бъде използвана, когато е необходимо.
Изключителните сили, приписвани на напредналите СИДДХИ се дължат най-вече на познаването и интелигентното използване на тази натрупана енергия. Трябва да се помни, че всяка функция на телесните органи зависи от нервната сила, която Праната, произтичаща от Слънцето и циркулираща в пространството, им доставя. Без тази нервна сила сърцето не може да бие, белите дробове не могат да дишат, кръвта не може да тече и отделните органи не могат да изпълняват нормално съответните си функции. Тази прана не само доставя електрична сила до нервите, но също така, намагнитизира желязото в организма и по този начин създава аура, която представлява едно естествено излъчване. Това е първата стъпка в развитието на личния магнетизъм, която се постига лесно с практиката на пранаяма. Човек, който е практикувал поемане и складиране на повишено количество прана в системата на организма си, излъчва жизненост и сила, и това се чувства от тези, които общуват с него. Великите лидери в човешката история са били естествено надарени с такъв личен магнетизъм. (Баларамайях, 1970, стр.34-35)
Основната цел на дихателната функция е да доставя кислород на клетките в тялото и да ги освобождава от получения при окисляването въглероден двуокис. Дишането помага също така за регулиране на температурата в тялото и отстраняването на излишната вода. Дишането бива вътрешно и външно. Дишането в белите дробове, при което кислородът преминава от алвеолите в кръвта, е познато като външно дишане, а дишането в клетките на тъканите в тялото е известно като вътрешно дишане. Сиддха науката за дълголетието се занимава основно с вътрешното дишане. Тайната на дълголетието се крие в техниката на отклоняване на дишането към фини канали и центрове.
Йогите и СИДДХИТЕ, които не се измъчват по време на практиката си от глад или жажда, прибягват до един особен метод за отделяне на нектар от областта на главния мозък чрез отвора зад мъжеца. Това се нарича Амуридхаранай на Тамил. В няколко станси на Тирумандирам се споменава този метод. Адептът се съсредоточава върху психическите центрове и мистичната жлеза в района на хипоталамуса за да получи амирдха (амброзия). Този елексир на живота ще заздрави човешката система и ще я направи неподвластна на разруха, упадък, болести и смърт. Тирумулар казва, че е безполезно хората да издирват свещени места за извършване на омовение, тъй като има няколко такива центъра вътре в самата система на човека.
СИДДХИТЕ говорят за центъра в междувеждието в писанията, споменавайки го под различни символични имена на Тамил, а именно: мястото на космичния танц (Чит сабхай), Върховно семе (Лаладам Винду), Мъдрост (Ариву), Мост (Палам), Тройна светлина (Мучудар), Място на празнота (Муппаж), Третото око (Неттрикан), Връх Меру, Първична причина (Мулам), Реката на огъня (Неруппару), и т.н.
Има още три имена, които са считани за важни във връзка с безсмъртието на човека. Качествата на безсмъртието са Сака-кал, Векаталай, и Пока пунал, което означава неумиращия въздух (Ваю), негоримия Етер (Акаша) и огъня (Агни), всеки от които съответно действа в мозъчния, този на хипоталамуса и сърдечния плексуси. Непрекъснатото функциониране на три от петте елемента на природата - огънят в сърцето, въздухът в дихателната система и етерът в главния мозък - продължава да се засилва дотогава, докато нормалните функции на тези елементи се прекъсват поради неправилно хранене, нежелателни дейности против природните закони, и натрупване на твърде много отпадъчни продукти в тялото. (Велан, 1963, стр. 69-71

НАМО ШИВАЙ