|
Няма спрямо какво тялото/съзнанието да е "външно", защото спрямо вечността, спрямо това, което е отвъд ограниченията на време и пространство, понятия като "външно" и "вътрешно" не важат.
Кое е Вечно? Животът!
А кое е "външно" спрямо Живота? Нищо. Животът съществува като универсална, вечна и единствена реалност, Животът никога не се ражда и никога не умира. Нашите тела, телата на животните, растенията, планините, реките, планетите - това са все проявления на Живота; те имат начало и край, те се раждат и умират, но не и самият Живот, като непроявена същност. Но те, проявленията, също са Живот и са неразделени от него. И не са "външни" спрямо Живота, защото също са Живот. Значи имаме проявления на Живота, които са преходни, имаме и Универсалната непреходна Реалност, която пак е Животът и е непреходна, но разделение между двете (преходното и непреходното) разбира се няма - всичко е Живот. И няма кое спрямо кое да е "външно", така че забрави тези идиотски идеи изобщо.
Разбираш ли сега какво означава "не-две", "Адвайта" - в действителност означава, че няма разделение, затова и се казва съвсем на кратко "не две" (Адвайта). Всичко е Живот и няма нищо друго освен Живот. Това е и Бог - Бог е Живот и Животът е Бог. Няма друг "Бог". Няма нищо друго.
Толкова е просто. Не ви трябва да вярвате в някакви величествени фантасмагорични теории. Обяснено на езика на живота, така да се каже, не чрез цитати на разни "авторитети".
|
Адвайта - не-две (разделеността е илюзия)
