Действително този цитат, за който Джао казва, че е от “Цинобърните книги”, внесе объркване в моите представи:

“В Дандзин се казва: “Същностната природа се намира в сърцето и се проявява чрез очите. Животът се намира в долната част на корема и се проявява чрез половите органи”.”. Дж.Б.

С други думи: Същностната природа е в средния дан-тян, а Вечния живот - в долния дан-тян. И къде трябва да стане сливането им - в средния дантян? Няма логика.

В “Тайната на Златното Цвете” нещата са по-логични, според мен: Същностната природа (големият Аз, “без всякакви качества“) е в горния дан-тян (в кухината дзицяо, или може би в намиращата се пред нея кухина Гушън (духовната долина).). В средния дан-тян е Живота (малкият Аз, подчинен на сетивата и ума). Сливането им ( на Същността (Небето) и Живота (Земята) става там горе - в изходната кухина на духа:

“Въпрос: Бихте ли могли да посочите точното разположение на изходната кухина на духа?
Отговор: Тази точка е между и зад очите, в центъра на мозъка. Лао Дзъ я нарича “Вратата на Небето и Земята”. Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има “перла” с големината на оризово зърно, която е център между Небето и Земята в човешкото тяло, т.е в микрокосмоса.” Дж.Б.

Според мен, тази “перла” е Ганлу - “сладката роса” - нектара Амрита, а не мистериозен “микрокристал, който не може да бъде задържан външно с нищо” и Лао Дзъ го показва веднъж като местоположение - на върха на епифизата, и после като възможност за преминаване на Предела (У-дзи) през “Вратата”.
Затова, може би, точно с тази Врата завършва и първия стих на Дао Дъ Дзин, ЕДНО:

“… От тайното - към тайнственото -
ВХОД за неизчерпаемата скрита същност.” /превод на Крум Ацев/

После в книгата си, Джао Бичън още в началото казва: “След като седнеш в медитативна поза, тялото трябва да бъде безчувствено като отсечено дърво, а сърцето (умът) - неподвижен като пепел.”, и малко по-надолу: “Когато сърцето (умът) е установен, човек трябва да възпира желанието си да гледа, както и да контролира желанието да слуша.”

Ето, че авторът сам си противоречи. В сърцето (средния дан-тян) той слага умът, който трябва да се успокоява, или "нещото" подвластно на петте сетива, което си е Живота (Вечния живот). Над него е Същността.

Може би това объркване (още при цинобърите), е дошло от факта, че йероглифа за Същност (hsing) е съставен от два йерофлифа:
Сърце (hsin), и източник, който е роден (cheng).

И щом като в йероглифа Същност се съдържа йероглифа Сърце, и айде бам - Същността в Сърцето, а Живота - бам, при половите органи.

И аз мисля, че е станало някакво объркване, ама дали е при Джао Бичън, или Чарлз Люк, или наставниците му Ляо Жан и Ляо Кун, или …. в цинобъра нещо? Или пък нещо аз се гелпя?

А и Алекс бърка с твърдението си:
“С това не искам да кажа, че днешните китайци са “извънземни” …”,
защото точно те ни пробутаха техния мъгляв и хлъзгав даоизъм, и да се чудим ний ся, кое к’во е, а те ловко да съединяват Земята (Ян), с Небето (Ин), т.е. да бягат "извънЗемно", и да се сливат с космическото Дао.

Тъй, че ще им сърбаме попарата, ще им чупим порцелана в таверни, ще мажем с кетчуп (който е забравил, и той е китайска хава), ще им късаме коприната, ще им драскаме по хартията, няма да се ориентираме в обстановката по компаса им, а накрая ще гръмнем с барута им във въздуха с едно бългаско” “Бря, бря, бряяяя! Деее мааа муде!”
А за чадъра да не претендират много, много, защото има и "български" такъв.