|
|
| Тема |
 Сай Баба |
|
| Автор |
A3_ () |
|
| Публикувано | 07.07.07 20:34 |
|
|
|
Понеже темата за Шибендо беше много забавна и смешна и ме наведе на ред мисли, ще напиша едно нещо, което прочетох скоро в една книга.
От тези, които съм виждал, които са идвали в България (на Шибондо също съм ходил, ама като косата му беше черна и като беше с очила) Висарион най много ми хареса, отработени движения, изгладена концепция. Шибендо добре пее, както се и кара може нещо с рап мотиви
Ето и за Сай Баба:
Не е онова, което си мислите, не... Разбрах - не бил той никакъв вълшебник, материализиращ предмети, а обикновен индийски факир. При това не какъв да е, не-е-е. Този "Еверест на светостта" се оказа човек обсебен от самомнение. С неутолима жажда за световна кариера.
Ще кажете - греша? - Секунда търпение. Още щом почнаха да се пръкват разни предмети от отворените му длани, с които той искаше да впечатли, със силата на мисълта си, с психотронното си зрение внимателно забавих неговите движения. Тогава "богонадареният" се оказа, знаете ли що... - илюзионист, но не какъв да е - виртуоз.
Ако подобна "важна птица" се весне в България, нашите бързо ще и хванат спатиите. Не са лековерни като братята индийци. Ще я разкрият и публично развенчаят."
Това е от книгата - "Зеница към вселената" на Христо Нанев писана за Слава Севрюкова
Чувам, че Евтимов хич не харесал книгата (за тази и за предишни той също дал материали).
За мен и трите книги са много интересни, но понеже нещо стила на автора не ми допада и го прескачам още от началото на първата книга, така че чета само цитатите.
| |
| |
| 
|
|
