Защото малка зелена клонка (Второто Пришествие на Христос) израснала върху корена на благородното дърво (градината , в която е това дърво, представлява светът; почвата е природата; стъблото на дървото са звездите; клоните са стихийте; плодовете разтящо на това дърво, олицетворяват хората; сокът на дървото означава чистото Божествено начало. И тъй, хората са сътворени от природата, звездите и стихиите. Творецът Бог обаче е всевластен във всичко, подобно на сока в цялото дърво.) и получавала от корена сок и живот и бил даден духът на дървото; и тя прославила благородното дърво в неговата дивна мощ, а така също и природата, сред която била израсла.
Когато станало това, в природата се отворили две врати: познанието за двете качества: на злото и на доброто, и станал явен Небесният Йерусалим, както и царството на ада, за всички хора на земята. И светлината и гласът се разнесли от вятъра на четирите посоки, и лъжливият търговец от Пладне (Църквата) бил вече съвсем разкрит, и привържениците му го мразели, и го заличили от лицето на земята.
Когато станало това, малката зелена клонка изсъхнала също така и дивото дърво от Полунощ (Исляма), и целият народ видял с изумление свещеното дърво, дори и на далечните острови. И князът на мрака станал явен и тайните му били разкрити, и хората на земята узнали и разбрали неговия срам и поругание и погибел, защото била станало светло. Но това било за кратко време и хората напуснали светлината, и живели в похотта на своята плът, което щяло да ги погуби; защото се била отворила не само вратата на светлината, но и вратата на мрака, и от двете излизали всякакви сили и способностти, каквито имало зад тях.
Както в самото начало хората бяха живели в гъсталака на дивата природа, стремейки се единствено към земни неща, така и напоследък не ставало по-добре, а още по-лошо.
По средата на това време се възбунили много бури от Вечерта (Запад) срещу Сутринта (Изток), а от Полунощ (Близкият Изток) огромен воден порой се изсипал върху свещеното дърво и изпочупил много клони, а насред пороя станало светло, и изсъхнало дивото дърво в Полунощ (Исляма).
И князът на мрака се разярил при тази голяма подвижност на природата; защото свещеното дърво започнало движението си в прородата, сякаш се готвело скоро да се изправи и да се запали в прослава на свещеното Божествено Величие, и да роди от себе си яростта, която толкова дълго му се била противопоставяла и се била борила с него.
По подобен начин се раздвижило свирепо и дървото на мрака, яростността и погибелта, така сякаш скоро трябвало да бъде запалено, и от вътрешността му щял да излезе князът със своите легиони, за да погуби благородния плод на доброто дърво.
И било ужасно в природата на яростността, обитавано от княза на мрака, казано по човешки: така, сякаш виждаш задаваща се жестока и страшна буря, свирепа и ужасна, с много мълнии и силен ураганен вятър, което те кара да настръхнеш (Третата световна война).
В обителта на доброто, в което растяло свещеното дърво на живота, напротив, било приятно, царяло сладостно и блажено усещане, подобно на небесното царство на радостта. Така те двете настъпвали едно срещу друго упорито и жестоко, докато не възпламнала цялата природа, в двете си свойства в един миг.
И дървото на живота се запалило в своето собствено свойство с огъня на Св. Дух, и неговият огън горял в огъня на небесното царство на радостта, която от веки веков е била в обителта на доброто; и светлината на Светата Троица греела в дървото на живота и го изпълвала цялото.
И дървото на яростта, което е другата част от природата, било също запалено, и горяло в огъня на Божия гняв с адски пламъци; и яростното начало се възнесло във вечността, и князът на мрака останал със своите легиони в яростта, като в свое собствено царство. В този огън изчезнали земята, звездите и всички стихии; защото всичко изгоряло веднага, всяко едно в огъня на собственото си свойство, и всичко изчезнало.
Защото Вехтият се надигнал, този, в който са цялата сила и всичките твари и всичко, що може да бъде назовано. И силите от небето, от звездите и стихийте отново станали течни и добили този си първоначален вид отпреди началото на творението. Но двете качества, злото и доброто, които били заедно в природата, едно в друго, сега били разделени едно от друго, и злото било дадено на княза на злобата и яростността за вечно жилище, и това се зове ад или низвергване, което вече не ще постигне или докосне във вечността доброто качество, забвение на всичко добро, и това в своята вечност.
В другото свойство стояло дървото на вечния живот, и неговото начало произтича от Св. Троица, и Св. Дух сияе вътре в него. И излезли напред всички люде, родени от утробата на Адама, първият от човеците, всеки със своята сила и свойство, в което бил израснал на земята. Тезе там били яли от доброто дърво, чието име е Исус Христос, в тях Божието милосърдие се изливало във вечна радост, те носели в себе си силата на доброто свойство; те били приети в доброто и святото и възпявали своя жених, всеки със своя глас, според собствената си святост.
Онези обаче, които били родени в светлината на природата и духа, и никога не били разпознали ясно на земята дървото на живота, простиращо своята сянка над всички хора по земята, но били израсли в неговата сила, каквито са много езичници и народи и непълнолетни – те също бивали приемани от същата сила, в която били израснали, и в която бил облечен духът им, и възпявали в песен силата си, получена от благородното дърво на вечния живот; защото всеки бивал прославян съобразно силата му.
И светата природа родила небесни плодове, даряващи радост; както на земята тя раждала в двете свойства земни плодове, биващи там и зли, и добри, така и сега тя родила небесни, даряващи радост. И хората, които сега били равни с ангелите ядели, всеки от плода на своето свойство, и пеели Божията песен и песента за дървото на вечния живот. И това било в отеца като свята игра, ликуваща радост; тъй като в началото всички неща били създадени затова от Отеца, и тъй ще остане всичко в своята вечност.
Онези обаче, които били израсли на земята в силата на дървото на гнева, тоест онези, които са били победени от яростната същност и са се изсушили в злобата на своя дух, в своите грехове, те също така се изправили насреща, всеки един в своята сила, и били приети в царството на мрака. И всеки бил облечен в тази сила, от която бил израстнал, и краят се нарича Луцифер, един низвергнат от светлината.
И адското всъщност така дало плодове, като ставало и на земята; но дървото било отделено от него, затова сега то дало плодове в своето собствено свойство. И хората, които сега били подобни на духовете, ядяли, всеки един от тях от плодовете на своето собствено свойство, както и дяволът; защото както между хората и земята съществуват различия в свойствата им и не всички хора са от едно качество, така е и при низвергнатите духове, така е и в небесните селения, всред ангелите и хората, и това ще пребъде в своята вечност. Амин.

Благосклонни читателю, това е кратък разказ за двете свойства в природата, от началото и до края, как от тях са възникнали две царства, едно небесно и друго адско, и как сега те настъпват и се борят едно срещу друго, и какво ще се случи с тях по-нататък...

Предговор към "Аврора или изгряващата утринна заря" на Якоб Бьоме