|
Това е превод на прочита на Карамбелкар на сутра 33 от кайваля пада, който направихме с Брахман преди известно време. Сутрата показва как може да се използва самяма върху времето.
'Крама (последователност, която създава чувството за непрекъснатост) е противоположно кооперираща се (пратийогии) на кшана (мигновение) (и) е схваната, разбрана в нейната тоталност (само) в най-крайната точка от трансформации (паринами) (на гуните на пракрити).
Лесно можем да разберем антагонизма между крама и кшана. Кшана е отделна част (нещо прекъснато), докато крама и кала (времето) създават идеята за непрекъснатост, която е точно обратна на прекъснатостта. Следователно веднага след като концепцията за кшана е възприета от читта, значението (реалността) на крама и кала като нещо непрекъснато се разпада; и обратно – щом читта възприеме концепциите за крама и кала, тогава концепцията за кшана изчезва. И въпреки всичко, крама и кала са формирани/композирани и съществуват заради кшана. Точно както съзнанието не може да възприеме пролуките между кадрите на филм, защото те траят само една малка част от секундата, и то не може да схване тази прекъснатост, така безбройните крами следват толкова бързо, че читта на обикновения човек не може да ги схване и диференцира - илюзията за непрекъснатост в крама и кала бива създадена. Така може да се види, че крама и кала са пратийогии, т. е. контракоопериращи се на кшана.
Както беше казано в сутра IV. 12., за да няма ограничения в свободата си читта трябва да премине отвъд идеята за неизбежността на кала и крама. Тя е толкова дълбоко интегрирана в читта, че за обикновения човек е невъзможно напълно да се дистанцира и да отиде отвъд нея. Йогинът може да направи това с лекота и съвсем в началото на своята практика, насочвайки самяма върху кшаните и техните крами, така както е посочено в сутра III. 52. (чрез самяма върху крама и нейните кшана се постига джнана /знание/ родено от вивека /различаване/).
Но, ако йогинът практикува вайрагя с изключителна интензивност, той става индиферентен дори към премахването на дукха и постигането на мокша. В такъв случай той няма нужда от посочената в сутра III. 52. самяма. Но за да може да достигне кайваля той трябва да премине отвъд бариерата на кала и крама. Това ще се случи спонтанно, при този йогин, който е постигнал дхармамегха-самадхи, т. е. за този, при който са изпълнени тези две условия:
- за йогинът, който е постигнал висшето знание, трансформацията на гуните е спряла, т.е. гуните са в покой.
- за йогин, който е разбрал, че знанието е безкрайно по обем и понеже в него няма останали желания, почти нищо не е останало за познаване.
Така в сутрата, с думата апаранта се означава края на трансформациите на гуните. Йогинът разбира абсурдността и нереалността на крама (а също и на кала) поради това, че е постигнал абсолютното знание. Тъй като крама и кала са антиподи на кшана и не могат да бъдат възприети от читта съвместно, то читта възприема единствено кшана като една отделна единица (тук и сега). В момента, в който паринама-крама спира, кшана остава като единствена реална единица, която се осъзнава от читта и по такъв начин истинската природа на нереалността на крама и нейните антиподни отношения с кшана стават много ясни.
(Между другото, трябва да се отбележи, че Патанджали не е използвал думата кала в сутри III. 52., IV. 12. и IV. 33., защото се е съобразил с уникалната теория за илюзорността на непрекъснатостта на движението на времето, тъй като най-вероятно за него кала, поне в този аспект на неизбежност и принудителност, не съществува. Кшаните са единствената съществуваща реалност и тяхната бърза последователност (крама) произвежда лъжливото чувство за движение и време, което следователно е една илюзия. Думата кала не се среща в оригинала, ние сме я вмъкнали за наше удобство.)'
Spirit Horse, ride for me
|
Самяма върху крама и кшана
