Разминаването в мненията ни идва от това, че двамата изхождаме от различна позиция, като говорим за едно и също нещо, но дефакто за различни неща. :)
Моята позиция идва от това, че се срещам с хора, които не са направили първата стъпка, а се опитват със следващи, като най-забавна е стъпката да поучат другите. Имам предвид хора с които съм се срещал на живо и съм общувал повече от 1-2 пъти, за да имам някакви впечатления. И нямам предвид хора, които само чета тук. Това е важно пояснение, защото общуването посредством писано слово е доста ограничено за да може човек да си вади изводи и да прави заключения.
Ще ти дам един много прост пример - човек, който пуши прекалено много не може да бъде пример за искрена загриженост, защото него не го е грижа за собственото му тяло.
Ще завъртя малко фокуса - поради западното разделение между ум и тяло, духовната дейност се свързва с предимно с ума и интелектуалната дейност. Много хора смятат, че да се отдадеш на размишление и четене е духовна дейност, защото интелектуално схващат написаното и могат да размишляват върху него.
За мен първата стъпка при заниманията със себе си трябва да е тотална, каквото е и самото познание, т.е. здрав дух в здраво тяло.
Следващата стъпка, условно казано, е да се изкорени егото, защото как ще участва човек в Цялото на Света, когато вътре в него има нещо, което го отделя?
И като заключение ще изразя мнението, че хората, които са направили следващите стъпки са много малко.
В отговор на:
Заинтересувай се малко повече от спиритичните сеанси и тяхните трайни отрицателни ефекти върху участниците в тях и ти може би ще разбереш какво искам да ти кажа.
Разчитам на теб да хвърлиш светлина върху този любопитен въпрос.
|