Друго, което искам да отбележа е, че не познавам нито един "дъновист", нито съм се интересувал от неговото учение. Така, че оценките ми са само върху написаното във въпросната книга.

Също така, не бих модъл да съдя за учението на който и да било, само по неговите последователи. Имам достатъчно нагледни примери, за учения, които ми допадат и се старая да опознавам, но част от последователите са за лудницата. В крайна сметка духовното израстване е у самите хора и според конкретния човек, а не у 'съвършенството' на учението, което той се опитва да следва(а понякога видоизменя до собствените си тесни граници).

Въпросният г-н Кришнамурти, ми печели уважението, само поради изказването, че истината е над религията и всякаква организираност.
Дори бих казал, че учението е като рак пустинник, който си намира черупка/форма, а религията е само черупка, без съдържание.

Та така, ако някой следва учението на Дънов и искрено се опитва да го приложи като неделима част от живота си, то той заслужава уважение. И обратно - ако някой се интересува от учението на Дънов, само и единствено защото велики личности са го били признали за техен учител, следователно това е най-великото учение, то тоя човек може да буди само съжаление за наистина инфантилните си разбирания - само децата сляпо вярват, че техния татко е най-най-най.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите