От това, което пишеш тук, разбирам че биха ти допаднали неща, писани от различни велики суфии и особено от Руми.
Бих ти препоръчал също да се запознаеш с древноеврейската Кабала, така както я интерпретират Ари (1534 −1572), Баал Сулам (1886-1954), Рабаш (1906—1991), а в наше време Рамлан - Михаил Лайтман (род. 1946 г.)
Тя се основава точно на това виждане за отношението на Бога и човека, каквото ти имаш.
Лично аз смятам големите монотеистични религии (юдаизъм, християнство, ислям) за различни, по-малко или повече карикатурни и суеверни социални интерпретации на една дълбока, дори много дълбока и поради това трудно изразима лична истина.
Тази праоснова на споменатите големи религии може да бъде открита в Кабала (юдаизъм), в различни големи християнски мистици като Мигел Молинос, Майстер Екхарт и Ангелус Силезиус например, както и в суфизма (ислям).
В древноиндийската Адвайта Веданта се казва, че най-напред за нас има само свят (множество), после Бог (единство) и свят (множество) и накрая само Бог (Единство в множеството).
"Адвайта" означава "недвойнственост".
Накрая ще ти разкажа една мъдра и нестандартна суфийска приказка:
Най-големият Божи Пророк в тези древни времена - Муса (Мойсей) се обърнал веднъж към Бога със следната молба:
- Господи, чувствам се самотен. Запознай сме с някой друг като мен, когото обичаш и за когото се грижиш непрекъснато!
- Добре, - казал му Бог.
- Иди там и там и ще намериш един много любим на мен човек.
Мойсей отишъл на указаното място и що да види: на земята с последни сили се влачел някакъв полумъртъв нещастник, целият накацан от мухи и други насекоми.
- Какво мога да направя за теб, бедни мой братко? - възкликнал ужасеният Мойсей.
- Моля те, донеси ми вода! - проплакал човекът. - Ако не ми донесеш бързо вода, ще загина.
Мойсей бързо се отправил към най-близкия кладенец, наточил вода и тичешком се върнал при страдалеца.
Уви, той вече бил мъртъв...
Покрусеният Мойсей решил да отиде до шатрата си, която бил опънал наблизо и да вземе от там всичко необходимо, за да погребе мъртвеца, както е редно.
Като се върнал, установил, че чакалите вече са се справили с трупа - от него почти нищо не било останало.
Потресен от всичко видяно, Мойсей се обърнал към Бога и проплакал:
- Но защо позволи да се случи това, Господи!?
Та ти си Всемогъщ!
Поискаш ли, въздигаш обикновени хора на царски тронове и в един миг превръщаш в прах доскоро велики царства!
Защо допусна да се случи това с човека, за когото ти самият ми каза, че много обичаш?
Тогава, Мойсей чул в себе си следните думи:
- Докато се уповаваше само на мен, този човек беше в беше в пълна безопасност.
Но щом те видя, той ме забрави и потърси опора в теб.
Много исках да го спася, но той вече ми беше обърнал гръб.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|