| 
         
        
  
        
				Просто опитай!
 
 Ако ди допадне и те заинтересува, значи с времето ще разбереш какво е това, което те е привлякало към нея.
 
 Позволи ми да направя едно кратко представяне на "Бхагавадгита" специално за теб и за всички други, които все още не са запознати отблизо с тази удивителна книга.
 
 Бхагавадгита (е религиозно-философска поема на санскрит, съчинена вероятно през III или IV в. пр. Хр. и изкусно вмъкната скоро след това като книга Шеста в древноиндийския епос Махабхарата; най-известната и най-авторитетна свещена книга на индуизма и на йога. 
 
 Преведена за първи път в Европа на латински през 1823 г. от А. В. фон Шлегел и оказала влияние на Гьоте, Хегел, В. фон Хумболдт, Емерсон, Ромен Ролан и др. В. фон Хумболдт я определя като "най-прекрасното нещо, което са ни разкрили всички известни нам литератури". 
 
 В поемата  се разказва как бог Кришна разяснява на бойното поле в навечерието на братоубийствена битка на своя приятел и ученик Арджуна основните пътища за сливане с Бога - чрез безкористно действие (Карма-йога), чрез познание (Джняна-йога), чрез медитация (Раджа-йога) и чрез емоционална отдаденост на Бога (Бхакти-йога).
 
 През 1989 г. издателство "Народна култура" публикува един доста добър, художествено издържан превод на тази древна книга.
 
 На основата на дословния превод от санскрит на Йорданка Пейчинова, известният наш поет Владимир Левчев оформя окончателния български превод в благозвучни стихове.
 
 Всеки, който пожелае може да си свали този превод на Бхагавадгита от 
 
 Накрая, ето и един откъс на този превод(края на втора глава):
 
 62
 Който в сетивния свят се вглъбява,
 скоро привързване ще изпита.
 Всяко привързване ражда желание	
 да притежаваш. А то — гняв поражда.
 
 63
 От гнева безразсъдство се ражда.
 А от него — разстроена памет. 
 Без памет разумът се разрушава:
 това е пълното разрушение.
 
 64
 Който отхвърли всички желания
 и сред сетивния свят се движи, 
 но подчини сетивата на атмана,
 той ще получи мир и блаженство.
 
 65
 В този мир изчезват страданията.	
 А когато човекът потъне	
 в радостно чувство — веднага умът му
 покой постига и равновесие.
 
 66
 Няма разум в неовладелия се —
 без разум няма съсредоточаване,
 без него — покой не може да има.
 Как без покой ще постигнеш щастие!?.
 
 67	
 Ако умът се окаже зависим
 от сетивата, които блуждаят,	 
 страстта отнася зрящия разум,
 както бурята кораб отнася.	
 
 68
 По тази причина, о, Мощноръки,
 който от плътски сетивни предмети 
 сетивата напълно оттегли,
 той обладава   ум в равновесие.
 
 69
 Където е нощ за същества,
 уравновесеният се пробужда. 
 Това, в което са будни всички,
 е тъмна нощ за зрящия мъдър.
  
 70
 Покой чувства този, в когото идват
 всички желания, както реките    
 в океана текат — но не го препълват:
 Неизменен стои пред желанията.
 
 71	
 Който, свободен от всички желания,  
 с ум неизменен света приема
 без чувство за „аз" — без гордост и алчност
 той, о, Партха, покоя постига.  
 
 72
 И тъй — постигнал в себе си брахмана,   
 човек остава отвъд заблудите.	
 Ако в предсмъртния час го почувства —
 ще пребъде в Покоя на брахман.
 
 Ом тат сат
 
 Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръко¬водство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва втора глава, наречена
 
 ЙОГА ЧРЕЗ РАЗМИСЪЛ
  Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
        
        
  
          |