Съгласен съм с това, което написа. А относно любовта - "разликата" в любовта между мъж и жена и например "всяка друга" любов е единствено в това, че се прави секс.
Когато илюзия за разделеност е обсебила съзнанието, любов не може да има. Достъпна ли е любовта за един егоистичен човек? А егоистичният човек е обсебен от разделенията ("аз", "ти", "тя", "той", "това", "онова" и т.н.). Състояниета на недвойственост (Адвайта) изтрива всички ограничения и разделения. Това е състояние на неегоистичност, понеже този егоистичен "аз" е прекратил своето съществуване. Може би тогава разцъфва истинската любов. Всеки може да установи това за и чрез себе си.
А относно отношенията мъж-жена, в които е замесено сексуалното привличане, ако отново съзнанието е обсебено от илюзиите "аз" и "тя", каква любов може да има. Тук егоистичното съзнание си придава собствените представи и изисквания към отношенията и дори ги нарича "любов" - понятие, изпълнено с толкова фалш, претенции, преструвки и превземки. Тази "любов", която се рекламира по сапунените опери, песните, стихотворенията и т.н. е най-обикновен егоизъм и вони.
Любовта е възможна, в т.ч. и между мъж и жена, когато всички двойствени игри на ума ("аз", "моите" претенции и "другите") са прекратили съществуването си, когато усилията, превземките, пристрастяванията и всякакви обсебвания на ума прекъснат. Случва се естествено и безусилно, любовта е естествено и безусилно състояние на съзнанието, най-естественото нещо на света. Единствено усилията на ума провалят това съзнание да се случи.
|