Здравей безпътен,
И тези разсъждения много ми допадат. Както и при другите взаимодействия, и при сексуалното общуване Ума придава стойност на усещанията. И не само по посока на морал и духовност, а и по посока на еротика и възбуда. Какво има в предвид? (малко ще разширя твоята теза) - има "мода", която казва кое и какво е "нормално". Колко пъти в седмицата, в каква обстановка, с какво бельо, с колко партньора и т.н. и т.н. Всичко е класифицирано и прилежно сложено по рафтовете на съзнанието. Готово за ползване като полуфабрикат. Дори има представа за това кой и защо е секси. Кой мъж е мачо и коя жена фатална.
Категоризирането (Инвентара, както казват при Кастанеда) е нещото, което много бързо донася скука във взаимоотношенията. От една страна тия клишета са готови и лесни за бърза употреба употреба, но от друга лесно се изхабяват. И човек сменя обекта, към който да приложи готовите си очаквания.
Както казваш ти, и двата архитипа - тоя на духовно отношение и тоя на плътско, са прекалено крайни. Те са си клишета също.
От моя гледна точка, това, което става на невербално ниво, преди да се включи ума, не е по-различно от това, което става, между всички бозайници, а и не само. Включват се инстинктите, които движат самеца и самката в размножителния период, чиято цикличност при човека е на 28 дни приблизително. При повечето бозайници е веднъж или 2 пъти в годината.
Къде е любовта в цялата тая работа? Става въпрос за любовта между мъж и жена; дугите видове любов(примерно на майката към детето) са се доказали безспорно, че съществуват.
Любовта функция на ума ли е или нещо универсално? Съществува ли изобщо любовта или това е някаква форма на самовлюбеност (нуждата да бъдем обичани), произлизаща от Егото? Как смяташ?
|