Не помня в кой от сборниците с подобни истории я прочетох.
Като я открия, ще ти кажа нещо повече за нея.
Според мен много хора имат доста фантастични представи за Пробуждането. Да се Пробудиш, това означава да оздравееш духовно - нищо повече. Може да си гениален и духовно болен, а може и да си с доста посредствени дарби и духовно здрав.
Затова, твърдението на някой, че е Пробуден не бива да се разглежда, като претенция за всезнание или за притежаване на свръхестествени дарби. Може да има и такива Пробудени, но те се срещат рядко и имената им се помнят много векове след тях.
Най-добре би било всички хора да бъдат Пробудени. И здрави. Но, уви, не са...
Да си Пробуден не означава нищо друго освен да се радваш на живота си, такъв, какъвто е - точно тук, точно сега.
Пробуденият не иска нищо повече, от това съкровище, което вече е открил в самия себе си.
Никой вече не би могъл да го "купи" нито с обещания за земни облаги, нито с някакви духовни съблазни.
Той знае, че всеки опит да намери опора вън от себе си е обречен на неуспех и разочарование.
Дори в момента на смъртта си той не търси помощ от никъде - нито от Господ, нито от Гуру, нито от незнам какви си сили - той умира така спокоен и ведър, както е живял.
Ето сега една странна, но запомняща си история на един ислямски суфий:
Най-големият Божи Пророк в тези древни времена - Муса (Мойсей) се обърнал веднъж към Бога със следната молба:
- Господи, чувствам се самотен. Запознай сме с някой друг като мен, когото обичаш и за когото се грижиш непрекъснато!
- Добре, казал му Бог. - Иди там и там и ще намериш един любим на мен човек.
Мойсей отишъл на указаното място и що да види: по земята с последни сили се влачел някакъв полумъртъв нещастник, целият накацан от мухи и други насекоми.
- Какво мога да направя за теб, бедни мой братко? - възкликнал ужасеният Мойсей.
- Моля те, донеси ми вода! - проплакал човекът. - Ако не ми донесеш бързо вода, ще загина.
Мойсей бързо се отправил към най-близкия кладенец, наточил вода и тичешком се върнал при страдалеца.
Уви, той вече бил мъртъв...
Тогава Мойсей решил да отиде до шатрата си, която бил опънал наблизо и да вземе от там всичко необходимо, за да погребе мъртвеца както е редно.
Като се върнал, установил, че чакалите вече са се справили с трупа - от него почти нищо не било останало.
Шокиран от всичко видяно, Мойсей се обърнал към Бога и проплакал:
- Но защо позволи да се случи това, Господи! Ти си Всемогъщ! Поискаш ли, въздигаш обикновени хора на царски тронове, а превръщаш в прах доскоро велики царства? Защо допусна да се случи това с човека, на когото ти самият ми каза, че много държиш?
И чул в себе си глас:
- Докато се уповаваше само на мен, той беше в беше в пълна безопасност.
Но щом те видя, той ме забрави и потърси опора в теб. Исках да го спася, но той вече ми беше обърнал гръб.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|