"В Индия всеки трети се прави на светец".

Еми, да така е. И не само там. Обикновено това се случва в общества, които претендират, че са духовно възвисени и притежават древни знания. Според мен, по-вероятната причина е, че тези общества са бедни и пренаселени. И това "обръщане към духовното" е нещо като компенсация. "Нямам достатъчно материални блага, защото всъщност не ги искам". Виж какъв "бум" от пророци и "просветлени" има на територията на бившия СССР например. Или у нас - всеки втори се счита за екстрасенс. Другият полюс са общества, които са презадоволени - в САЩ също е "препълнено" с подобни гурута.
Говоря ти по принцип и става дума за "фалшивите" търсачи. А това обяснява и поведението на приятелките ти. Докато е нямало какво съществено да правят, са се отдали уж на духовни търсения. После са си намерили "подходящите" за тях занимания - домакинство, деца и т.н. Няма лошо - и това е призвание, ако носи щастие.

"Ние сме тези,които трябва да отсеем и парадоксът е ,че ако можем реално да го правим, то вече няма нищо за правене".

Тук не съм съвсем съгласна. Че отсяваме, отсяваме непрекъснато. Но винаги има още нещо за правене. Някои се мъчат да обяснят "научно" част от ученията и успяват, други си задават въпроса "кой съм аз", но и "кои са другите", сред които живея, трети наистина прегръщат "сляпата вяра" и т.н., и т.н. Глобалното западно общество разполага с такова количество информация и толкова бързи средства за разпространението и усвояването й, за което бедните индуси дори не са и сънували. Е, образно казано - в повечето случаи индусът "държи ръката си като гръмоотвод или се инати 20 години над "кой съм аз" просто защото това е единственият начин, който му е познат - на определено място, в определено време. Западнякът може да избира между адски много начини и не само от своето място, и не само от своето време, а кой точно ще приеме за себе си е въпрос на избор.
Не се лъжи обаче - дори тези, които уж не са направили "избора" да търсят духовното, всъщност са го направили без да разберат. Атеизмът също е религия.

Обаче, прости ми, пак не разбирам какво общо има това с жените. Мъжете са в същата ситуация. Не откривам дори бегла "статистика", че повечето от тези, които "приемат на сляпа вяра" са жени, пък тези с "аргументите" - мъже.

И последно - вярата, макар и сляпа също може да бъде аргумент и то доста сериозен. Та изясни какво имаш предвид под "аргументи" - знания, логично мислене?