Ми, ако ми позволиш да ти отговоря от първо лице...
Аз съм жена, определено съм търсачка и на "въпроса на въпросите", и на отговорите. Омъжена съм, имам деца - т.е. намерила съм си мъж, но не съм се кротнала. Бракът ми е прекрасен, в смисъл присъстват най-важните неща - приятлство, разбиране и взаимна подкрепа. Не че няма и проблеми, ама къде ги няма. Посещавам курса по йога с две приятелки - също омъжени с деца, неразвеждани и с добри семейства. А в курса има и доста жени, които също не са без мъже. Учителката ми по йога също е омъжена, въпреки че е преминала през различни духовни посвещения и изцяло е поела по Пътя. Мисля, че има и деца - едно или две, не съм сигурна. Други приятелки пък също "търсят", но не в йога, а в разни посоки - едната примерно съвсем професионално се занимава с разчитането на Таро, другата пък на стари години учи второ висше - богословие. И двете имат семейства сравнително отдавна.
Та не знам какви са приятелките ти, но вероятно "търсенето" при тях не е било истинско, а начин да се правят на интересни.
После какво означава "женски подход"? Пишеш, че темата ти не е сексистка, но ти самата започваш именно така. Какво значение има за "търсенето" - мъже, жени...все тая. Има някои разлики - напр. жените са по-интуитивни, а мъжете - рационални, без да е абсолютно правило, но не смятам, че питаш за това.
"Има ли едно разумно момиче на тоя свят?" - не мога да разбера какво влагаш в "разумно"? Те, "търсачките" винаги са малко лудички - "неразумни" в известен смисъл. За Блаватска и Елена Рьорих най-малко може да се каже, че са "разумни". Умни - да, нестандартни - да, търсещи - да, духовно извисени -да, велики откривателки - да. Но разумни...?
За Блаватска не помня, но Елена Рьорих има семейство и двама сина/май са толкова/. Според мен, "търсенето" няма нищо общо с "перманентната менопауза", нито с "намирането на мъж". Ако си изясниш този въпрос, лесно ще намериш отговора и на питането си тук.
Надявам се, че бях полезна.
|