И аз съм "за". Нещата мога да ги напиша по много начини - не начинът е важен, а смисъла, това, което е отвъд думите...

Но дори и спорът като спор (или "сблъсък на идеи") не ме влече, в действителност не искам никого да убеждавам, понякога се въвличам в спорове, към които не съм се стремял първоначално, затова и ги потушавам обикновено доста бързо.

И често вместо спор се радвам нещата да преминат в общуване, в което всеки разбира (себе си и) другия, в което човек е невинен и отворен към нещата. Невинност да не се бърка с наивност разбира се...

Хубаво е хората да могат да общуват помежду си като хора, а не като съдържатели на предразсъдъци... Това означава да ЧУВСТВАТ и да разбират...