|
Струва ми се крайна форма на вулгаризация един индивид постоянно да тръби "Аз съм просветлен!", "Узнай", "Аз преживях този върховен екстаз!", "Гуруто ми притежава Ключът", "Това е неописуемо преживяване", "Сега аз ги разбирам нещата, щото съм навлязъл в това състояние, другите да слушат и да кимат" и т.н.
Тук не става въпрос само за един наш съклубар шоумен (сещате се). Познавам и други такива "просветлени", които са ми обяснявали (вербализирали) колко са "просветлени", описвайки ми най-различни техни преживявания с цел да ме впечатлят. Когато контактувам с такива, единствено кимам в знак на съгласие и гледам колкото се може по-бързо разговорът да приключи. С такива "просветлени" не може да се спори, не може и да се говори нормално, те са загубили своята чувствителност. Затова и кимам единствено - добре, добре...
Защо смятам, че това е вулгаризация? Думите сами по себе си са ограничени... Дори когато се описват действителни неща, протичащи в съзнанието, то пак е добре да се схваща тяхната ограниченост, както и факта, че истинското осъзнаване е отвъд думите. Затова и осъзнаването на ограничеността на думите се изразява и в коректност спрямо събеседника - да не го караш да ти вярва сляпо, че си "преживял" това или онова... Затова и в темата споделих, че една от характерните черти на истинския учител е, че говори неща, които могат да се разберат и чиято истинност може да се осъзнае в момента на нейното възприемане, а не замърсява съзнанието на учениците и въобще на докосналите се до неговите думи със слепи вярвания във фантазии и обещания. А подходът на позиращите "просветлени" е точно "вярвайте"!
Думите са ограничени. Не е коректно спрямо събеседника да го караш да вярва сляпо в някакви твои (вероятно) илюзорни обърквания, че си "преживял" "Просветлението". Но когато тръбиш постоянно "екстаз", "просветление", "Гуруто ми е най-велик", "Узнай" - това признак на какво е??? Сами си отговорете.
Сетих се в тая насока за някои цитати на Шибенду Лахири:
"Реалността не е преживяване. Ако стане
преживяване, това вече не е реалност, а само реконструкция, възпроизводство,
утвърждаване на дребния малък „Аз”, даващ възможност да се надигат реакциите
и гневът. Реалността е вечното съществувание. "
"Синтезирането на някакво лично преживяване в духовната област е кощунство по
отношение на абсолютното съществуване."
"Преживяването на празнотата не е празнота. То е насилието и вулгарността на
суетата. Преживяващият бездиханно състояние, преживява всъщност вълнението на
разделния процес на ставане. Преживяващият здраве не е здрав човек, защото
здравето е съществувание, а болестта е преживяване. Преживяващият спокойствие,
не е спокоен. Преживяващият вечността и нейните чудеса е заплетен в егото и
ума. "
Ето и линкът към цялото съобщение:
|
Относно "преживяването" на "Просветление"
