Мисля, че самото определение "човешко същество" предполага следването на чужда система за поведение и възприятие на света - т.е това е даденост, независеща от предпочитанията ни и това дали я приемаме или не я приемаме.
Наричаш всяка една система "самозаблуда (мая), която фино ласкае егото ни" и в същото време ми се струва, че й противопоставяш собствената система за възприятие като, че ли тя не прави същото. От системата, която следваме ли зависи, доколко са чисти възприятията ни или от нещо друго? Смяташ ли, че собствената система не е също толкова изкривена, колкото и чуждата? Ако допуснем, че е - какви предимства дава следването й? Очевиден недостатък е примерно липсата на коректив. Не говоря за сляпо следване, но все пак следването на определена утвърдена и доказана практически система, би могло да даде доста по-добри резултати от спорадичното следване на да кажем "вътрешния ни усет", "интуицията", разни "знаци" итн. В тази насока, тия дни ми направи впечатление нещо, което казва Ксендзюк: "Освен това, част от практиците изпитват сериозни затруднения в самото опознаване на автоматизмите и техните вериги, сценарии и програми. На тези изследователи им изглежда, че поведението им е много вариативно, че сферата на социално наученото в личното им поведение се проявява като безусловен контрол на съзнанието – т.е. реакциите и постъпките са достатъчно свободни и за коригирането им няма нужда от някаква специална практика. Естествено тази илюзия възниква в резултат на повърхностния поглед върху себе си. Достатъчно е да кажем, че във всеки човек има области на социално научаване, изследването и осъзнаването на които е невероятно сложно – например шаблоните на възприятие, сработващи стотици пъти на ден или стереотипите на мускулните напрежения, които са твърдо свързани с емоционалните реакции и поведенческите модели. "


You must have chaos within you to give birth to a dancing star.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите