не знам какво си искал да кажеш.... Това, което аз разбирам от всичкото е, че се чувстваш отговорен и се стремиш да дадеш всичко от себе си за да ..... тук оставям отворена опцията ....

Но ...... тогава я няма спонтанността; преливането ...... свободата да се оставиш на случващото се ....

Преди време имах много ценен за мен разговор с един човек на темата за любовта, чувствата, общуването ..... той ми каза следното:

"Ако полагаш усилие; ако осъзнаваш че правиш усилие, значи има нещо сбъркано .... значи няма любов, няма взаимност, няма общуване ....." ....

Помня случката; Су-то беше се изказала колко е било тъпо.....

Ето виждаш ли - и на теб ти е било тъпо, но защото си организатор си се почувствал отговорен за доброто настроение на комапнията ..... и после си се огорчил че само ти си се старал, а другите са пасували.

Тия хора не са ти били на гости лично на теб, че да се тревожиш за настроението им .... Това се опитах да ти кажа и по-горе .... не си сал ти един тука да се тревожиш за клуба ..... ти си тук също толкова на гости колкото всеки един от нас ..... свали малко тази тежест от себе си ....

КОгато някой казва - "нещата ще стават така" ..... другите заемат пасивна позиция .... Когато някой казва: " как да направим нещата" ...другите заема активна позиция ....

Аз непрекъснато се опитвах да те подтикна да задаваш въпроса: " как да направим нещата?" ... тогава има клуб; тогава има активна позиция на много хора и т.н. .... да не влизаме сега в тънкостите на груповата динамика ....

Така че не приемам упрека ти .....

Когато започнеш да задаваш стимулиращи въпорси ще получиш активна позиция ....

всеки миг всичко започва и свършва