Винаги ми е било чудно, как даден човек стига до извода, че е най-добрия за вършене на някаква работа.
Примерно- как някой се събужда сутрин, убеден, че трябва да стане полицай в нашата мила татковина.
Или как ти си стигнал до убеждението, че си дотолкова принципен и морален, че си над всички останали и - естествено- имаш право да ги модерираш. Това някакъв продължителен процес на "въпрос- отговор - проверка" ли е или за теб винаги е било по-ясно от белия ден, че си по- морален, по-принципен, по-твърд и праволинеен, по- стриктен и изобщо по-по... Иначе откъде тази убеденост, тази вяра, че си тук и сега, за да модерираш (защото ще изпълня онова, за което съм тук и в което вярвам ) ?
Не се ли появява у теб сянка на съмнение? Или вярваш, че и да се съмняваш, това не трябва да се показва пред другите, за да не разтройва дисциплината?
А поне 18 години имаш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите