|
Е, много ти благодаря за цялостният отговор, този път напълно задоволи любознатлеността ми. Наистина много благодаря
Разбирам, че се различаваме в опитността си и това е чудесно, най-много от всичко аз съм за разнообразието на опита и многообразието в съзнанието на абсолюта и Творението - така е по-забавно.
Всичко което казваш е много добре, но аз когато наистина стоя в медитация наистина тихо, никога не наблюдавам егрегори, в моята медитация съществувам само аз. Сигурно би ме упрекнал в егоцентризъм (и може би с право), но когато съм в дълбоките си нива на покоя, наистина съществувам само аз. Няма място за никакви външни съзнания от какъвто и да било род и естество. Единственото е някоя и друга мисъл и рядко емоция да набразди покоя ми. Така че за съжаление или радост, освен ако не почна да медитирам върху някой специално егрегор, никога не бих могъл да узная за тях от първа ръка. А медитацията по принцип е за да се отърсим от всичко, което не сме ние в най-интимни подробности, което автоматично изключва махалата и книгите и всичко освен нас самите.
Така че аз не мога да срещна очи в очи никой егрегор в медитация, срещам се с тях само когато мисля чрез тяхните мисли и чуствам через тяхните чуства, тоест когато съм изключително извън медитация и съм подвластен на чуждо (егрегорно) съзнание, което за мен е външно и е структура за моето съзнание в даден момент.
Някак си все ще оставам неразрал егрегорите, защото ако не ги позная медитативно, то няма да е цялостно, а навляза ли в истинска медитация, то ще съм извън вскякви доприни точки с егрегора, който искам да позная, защото ще съм в себе си, а не в него....... патова позиция, а?
evolve if you can!
|
Re: Дипломацията - the real thing [re: BrandofAmber]
