- Единственият начин да се постигне щастие за собственото его е като се работи за другите. Така се избягва егоизма и се постига истинското щастие.

Това май не го разбирам напълно. Как работата за другите води до щастие? Какъв е механизма?

Аз бих си го обяснил така - задоволяването на едно егоистично желание води до задоволство, което ни програмира, че задоволяването на желания е хубаво - следващият път като поискаме нещо се стремим да го задоволим. Като повториме тая процедурата един два пъти, тя се вдълбава в начина ни на мислене и действане - става автоматизъм. Този автоматизъм води до това, че интуитевно се опитваме да удовлетворим всяко желание. Стремежът за удовлетворяване на желанието субективно се усеща като стремеж към нещо повече, т.е. кара сегашното ни състояние да изглежда несъвършенно, което се изпитва като липса на щастие.

Това принцино би обяснило, как егоистичните действия водят до липса на щастие. Но още неразбирам защо извършването на алтруистични действия води до щастие. Според разсъжденията горе би било достатъчно да премахнем егоистичните действия, което ще премахне липсата на щастие. Но защо тогава са необходи алтруистичните действия?

Или пък щастието е нещо повече от "премахване липсата на щастие"?