|
Здравейте Клубари,
чете аз форума и ми идват еретични мисли на ум - форума дили ни помага или ни и пречи?
Особенно пишещите често влизат в пререкания и вражди - което принципно е противопоказно за йога, нали? Всички писания изглежда са единодушни по въпроса, че за бърз и сигурен напредък, садхакът трябва да избягва светската компания. Доколкото разбирам идеята на тия предписания е да се избегне излишното обезспокояване/разсейване на ума/духа.
Интересно ми е, какъв е вашият опит с писането и воденето на дискусии в дира - успокоява ли ви или ви разстройва?
Под "разстройва" имам предвид - като станете от компютъра, скита ли ви ума още във дира, радвате ли се на хубаво формулирания отговор който сте дали, или се дразните на тъпия отговор, който сте получили?
Всъщност, дори ако дир-а разсейва ума, това дали е само лошо, няма ли нещо позитивно в това, че се водят люти битки тука. Имам предвид, къде иначе, човек ще може да изживее такива конфликти? В живота извън дира, съм сигурен, че и най-лютите са хрисими и добрички. Под пердето на индиректноста, която предоставя форума, обаче, думите стават като че ли по преки и силни.
Та ако сме съгласни, че форума ни пречи да успокоим ума си, и ни откъсва от йогийската вглъбеност - това лошо ли е, или е хубаво? Недостък на светския живот ли е, или по скоро шанс, да се научим да владеем ума си, дори когато светският ни опит го разсее?
На мене ми е било чудно, не им ли е лесно на монасите - отделят се от светския живот, загърбват светските интриги. Колко му е при такива обстоятелства да се запази самообладание. Животът в манастира едва ли предлага конфликти и интриги, който да разсейват ума. Със сигурност е по-спокоен от колкото тоя в дир-а.
Или пък, точно това е идеята - в асказа (спокойна обстановка) да се научим да владеем ума, за да можем като излезем от нея, той да продължи да ни се подчинява.
Та, споделете - вие как се научихте да владеете ума?
|
Форума като пречка... ?
