Първо за компромисите които питаш! Ако става въпрос за компромиси, и за отстъпки когато се отнася до моето его, до моите недостатъци, или до моите положителни черти също, съм готов да правя винаги. Това са маловажни неща, и не държа на тях изобщо. Дали съм със този или онзи парфюм, дали съм облечен така или иначе, дали получавам 5 или 50 лири на час, това са неща за които съм готов да правя компромиси.

Онова за което не съм готов да правя компромиси са моите принципи по които живея. Тях съм готов да ги променя само ако някой ми докаже и то по най логически и разумен начин че не съм прав. Но ако няма доказателство за това че греша, не съм готов да правя компромиси с основните принципи.

В случая ми се стори че ти имаш проблем с това което съм писал преди, ще се цитирам сам:

И още нещо. Това дали аз показвам залитанията на Хуанджи или на някой друг в крайна сметка няма никакво значение за мен. И дали те си вземат бележка от това или не, също не ми влиза в работата. Аз може да показвам нещо там, но какъв е резултата не е важно. Онова което е важно за мен, е аз да виждам своите грешки и да коригирам себе си. Това е важното за мен. И така трябва да бъде със всеки друг. Ние всички имаме право само върху себе си, не върху другите. Имаме отговорност за себе си само.

Това е основен принцип от Бхагават Гита. Човек няма право да очаква резултати от своята дейност. Особено когато това се отнася до другите хора. Аз мога да се опитвам да направя само това което мисля че е добро, за клуба, за Хуанджи и който и да е. Но след като съм направил действието нямам право да очаквам каквито и да са резултати. Ние нямаме право на резултатите.

Например не мога да кажа на хората: "Аз така и така направих еди какво си за вас, сега вие сте длъжни да се промените, и вие сте длъжни да направите еди какво си."

И ако хората не са съгласни, аз не трябва да се "разочаровам" от това. Просто аз съм направил това което мисля че е правилно, а какво ще направят хората в последствие, как те ще реагират не е моя работа. Аз не мога да налагам върху другите това което аз мисля че е правилно. Дори и да следвам някакъв правилник, някакъв закон, някакъв устав. Дори и тогава нямам право да очаквам от хората че те ще "следват правилната линия". В този смисъл мен не ме "интерисува" какъв е резултата. Какво ще каже Хуанджи, какво ще кажат хората от клуба, как ще реагират. Аз имам право да мърморя единствено против себе си. В никакъв случай нямам право да мърморя за това какво е станало с другите, да ги обвинявам и т.н. В крайна сметка отговорноста за другите си е отговорност която всеки сам трябва да поеме за себе си. Аз мога само да върша това което ми е по силите, но нямам право да налагам. Хмм... не съм сигурен дали все още говорим за едно и също нещо?