В Йога обаче няма недуалност. Има съвпадение на две форми, при което едната се окрасява, т.е. оцветява от другата. Първият момент на това съвпадение се нарича озарение (дхяна). Когато поработим малко върху неговото задържане в паметта (дхарана, мнемична ретенция), стигаме до положението да го съзерцаваме относително непрекъснато. И това непрекъснато съзерцание се нарича медитация (самадхи).
Кайли казва, че ние довеждаме до съзнанието смисъла на обекта чрез озарение. В контекста на предишното обяснение обаче и по смисъла на различните степени на медитация, това озарение може да ни предаде погрешен или неточен смисъл. Поради което и навлизаме в сезоните на лингвистичното прояснение на смисъла (савитарка и нирвитарка самапатти), след което проникваме в тънкото (окултистите казват астралното) битие на обекта и там вече нещата загрубяват, защото за повечето обекти в тънката структура на материята (с изключение на танматрите) ние нямаме названия. А названията, помним от Панини, са безначални конвенции, всъщност самият език според Йога е анади-самкета (безначална информация), която произтича от природата на акшара (ОМ).
Можем само да допуснем съвсем спекулативно, че с познанието на собствената форма на сукшма-вишая (фините обекти), тяхното название се импрегнира в съзнанието ни по силата на сигнификативната безначалност на езика.
Тоест, с по-прости думи, че когато съзрем нещо, автоматично ще схванем и неговия словесен знак.Редактирано от lmago на 06.01.07 23:56.
|