От друга страна пък, в коментарите към Йога-сутра І.1 и особено подробно в Йога-варттика на Виджняна Бхикшу, е застъпена тезата, че "тъпото" равнище на съзнанието, макар и да не е толкова благоприятно за Йога като еднонасоченото (екаграта), в което се осъществява главно когнитивната, сампраджнята йога, или потиснатото (нируддха), в което се разгръща транскогнитивната, асампраджнята йога, все пак е по-добро от разсеяното съзнание (викшипта), защото "тъпото съзнание" (като например сънят без сънища или припадъкът) е естествен аналог на потиснатото съзнание и следователно може да се използва като трамплин към истинската йога, макар и да не може да я замести.
Разликата между двете е, че в притъпеното съзнание господства тамас (тъмнината, инерцията), а в потиснатото съзнание нито една от трите гуни не е доминантна, защото и трите потъват в изначалната непроявеност на пракрити (авякта).
Дзен-будистите обаче не правят никаква разлика между двете равнища на съзнание, поради което при тях абсолютно просветленият човек изглежда като идиот (поне докато е още жив), а идиотът нерядко се смята за просветлен мъдрец.Редактирано от lmago на 06.01.07 15:49.
|