|
В стари времена връзката между учител и ученик е била следната:
Ученика още като малко дете е отивал в ашрама на учителя. Той е трябвало да покаже интерес към материята, желание да учи, любознателност, и т.н. (Има си цели списъци в които се изрежда точка по точка какви трябва да са квалификациите на учителя и на ученика. Ще ги пусна тук ако някой се интерисува.) Просто не си е заслужавало да се взема дете което няма в него интерес, ще бъде загуба на време. След като детето е влезнало един път в ашрама то започва да живее там. То работи за учителя, но живее в къщата му един вид, ползва всичко което е на разположение на учителя, грижи се за неговата собственост като за своя. Защото учителя позволява на ученика да използва всички негови притежания. Ученика става част от семейството на учителя. В същност семейството на учителя, това са неговите ученици, това е ашрама му. Много често учителите не са имали дори свои биологични деца. Неговите ученици са ставали негови деца. В продължение на години, ученика стои и учи. Традиционно се приема срок от 12 години. За тези 12 години ако всичко върви така както трябва се създава невероятно здрава връзка между учител и ученик. Учителят става като родител за ученика. Когато обучението завърши в ученика има огромна признателност към учителя. Той е този който му е давал подслон, храна, облекло, знание и т.н. От друга страна учителя обича ученика, привързва се към него както към свое дете. Много често след привършване на курса на обучение, ученика остава в ашрама и продължава да работи там до края на живота си. Ако ученика напусне ашрама, учителя дава на ученика някакви пари, или някакви ценности, за да може ученика да започне сам са преживява. Много често се случва ученика да стане учител в някой от ашрамите на учителя. Например всеки който напуска ашрама на свами Партхасарати – веданта академията, получава предложение от свами, или да остане да продължи да работи в академията, или свами му намира работа някъде по света. Тези които са стояли по дълго време, получават парична помощ. Самият свами Партхасарати след като е престоял в ашрама на Чинмаянанда в продължение на 25 години получава един огромен апартамент в Бомбай.
Когато минат повече години, ученика самият той е станал учител, той си спомня за своя Гуру, и го нарича САТ ГУРУ. Защото той му е дал всичко, и знанията, и емоциите, и той му е уредил живота.
Когато ситуацията е подобна на тази описана по горе, в ученика се създава едно специално отношение към учителя. В него има истинска благодарност, почитание. За него думата САТ ГУРУ има съвсем друго значение от това което се влага от някой тарикат гурувци в днешно време.
Не е възможно човек да вижда гуру само на картинка, или само по видео, един път в месеца, и от това да се развие нормално отношение между ученик и учител. Онова което може да се разви е фанатизъм, извращение, фалшификация, заблуда. „Учителят” изгражда в учениците си една идеализирана представа за себе си. Те не знаят нито какво той има, какво притежава, с какво разполага. Те не са имали възможност да беседват с него едно към едно и да водят дълги часова на дискусия. Не са имали възможност да прекарват „заедно” времето си в пеене на баджанс и киртан. Не са имали възможност да седнат на една софра и да ядът от едно и също ястие, и т.н. и т.н. НЕ!! Това са хора в чиито глави има един фалшив образ, една идеализация. Тези хора са готови да се бият с другите ако някой каже нещо за тази идеализация. Те я боготворят, и правят какви ли не жертви за този „НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН” и „ВЪОБРАЖАЕМ” образ.
Това да ви напомня на някой? Това са типични западни прийоми използвани предимно от политици и духовни ръководители. Хитлер например, милиони са го „почитали”. Няма как да не е прав. Прав е бил. Сталин, милиони са го почитали, няма как да не е бил прав, прав е бил. Това е овча логика, щом има милиони последователи, значи човека е прав. Но света винаги си е бил така.
|
Гуру и Шишя - Учител и Ученик
