Горе доло е така. Ама ти си представи сега че се намираш в един ресторант, който е доста голям. Ти си седиш тихо на една маса и си разговаряш с някой. От другата страна на ресторанта става нещо. Но е много далеч. Дори не се чува на твоята маса. Ти имаш избор. Или да станеш и да отидеш да видиш какво става от другата страна на ресторанта, или да не гледаш в тази посока и да си продължиш спокойно мохабета.

Това което ти правиш е че избираш да ходиш чак от другата страна на ресторанта и да се намесваш дори в разправията. Тоест свръхемоционалност. Стой си на твоята маса и не поглеждай към другите. Знаеш че там не е за теб. А онези които се разправят, рано или късно ще си свършат разправията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите