Струва ми се малко приповдигнато да си говорим на "Вие" но щом като желаете така, ще си пишем така с Вас. Струва ми се приповдигнато и изкуствено защото се отнасяме един към друг с никове а не с фамилните си имена. Както и да е на Вашият въпрос:

Възниква въпросът ако сте имали бан, как въобще сте го написали?

Положението беше такова. Първо Хуанджи ме банва за малко, за кратко време и каза че ако не "слушкам" ще ми дърпа ушите. След което му дойде някакво вдъхновение и ми писа че ми маха бана предварително. Един вид според неговите предвиждания, аз би трябвало да си взема бележка. Веднага продължих да си пускам постингите за които той ме банва. Той отново ми сложи бан. И така продължи в следващите няколко дни. Ту сложи бан, то го махва. При това той триеше безразборно всичко което пиша.

Мисля че това беше вид подигравка. И то много лоша подигравка. Един вид махам ти бана, и след това като си губя времето да пиша разни постинги той да го изтрие. Разбирате ли ме Витамнико? Да се напише нещо изисква време, труд, и след това то се изтрива.

Специално за този постинг за Наули. Изглежда съвеста е започнала да го човърка от вътре и той е разбрал че прекалява със триенето. Не може така човек да започне да трие абсолютно всичко, само и само за да НАКАЖЕ, да се НАЛОЖИ, да СТАНЕ НА НЕГОВОТО. Подобна реакция е характерна за човек който е изпаднал в бяс и иска на всяка цена да наложи своето собствено мнение, независимо от това дали е прав или не.

Това е реакцията на нашите баби и дядовци от турско време още. В същност това е било прийом често прилаган от християнската църква! Когато детето не слуша, те му налагат наказание което се простира дори там където няма нужда. Детето бива наказвано да не се храни например затова че е счупило ваза. Разибирате ли? Храненето няма нищо общо с вазата. Двете са съвсем различни неща. На детето му забраняват да прави дори това което би трябвало да му е позволено да прави.

Днес подобни методи се отричат от съвремената психология например в Трансакционият Анализ. Там вече не се обръща внимание на "наказанието" а на "осъзнаването" на грешката, и да се коригира личноста така че да не се повтаря. Ако детето е проявило немарливост, то трябва да се насочи вниманието му именно в тази посока. Да му се помогне да разбере че немарливоста не е хубаво нещо. А не да му се забрани да се храни за наказание. Забраната води само до обратни резултати.

По принцип всяко наказание е грешка за правилното възпитание. Наказанието е само за да се УЛЕСНИ работата на възрастният, който вместо да си помисли как да обясни на детето че немарливоста е лошо нещо, си "свършва работата" с един два плесника. Родителите от мързел или незнание и невежество си служат с наказания.

Държававите също си служат с наказания. Но там причината е друга. Просто нямат достатъчно средства които да се използват и да се наемат опитни психолози които да "поправят" онова което е станало в главите на някой престъпници.

Едно сравнение. Да се служи с наказание е подобно на положението един опитен програмист да започне да рита компютрите с надежда да се оправят сами. Така тази работа не става. Нужно е да се види коя е причината поради която компютъра не работи, да се поправи софтуера, да се сложи нов. Човек е САМОПРОГРАМИРАЩ се компютър. Понякога става, по някога не става. Да се рита кутията с цел сама да се оправи не винаги върши работа. По добре е да се действа разумно, да се види къде точно е грешката, какви са причините и тогава да се види какво може да се направи.