Виж, почти цял ден си блъсках главата какво да ти отговоря. Намирах различни реални или остроумни различия, но в крайна сметка всичко можеше да бъде оспорено. Ходех като сомнамбул, все едно че се беше спуснала пелена над мен. В един момент, следобяд, си казах, че няма да намеря отговора по този начин. Спомних си думите на Шри Ауробиндо, които много точно съответстваха на състоянието ми през деня: "Решителният период в моето интелектуално развитие настъпи, когато ясно съзрях, че това, което казва интелектът, може да бъде едновременно точно и неточно, че онова, което той доказва, е тъкмо толкова вярно, колкото и обратното. В ума си не приемах никога една истина, без да допусна автоматично и противоположното на нея… В резултат интелектът изгуби своя престиж."

Ами това е, нищо интелектуално не можах да измисля като отговор. Единственото, което бих казала, е че Ауровил ме "повика" и аз се съгласих да дойда. Като любовта, която не можеш да обясниш. Самата Индия не ме привлича като място за живеене. Макар че, както казват, Индия е сърцето на Земята, дори нейната територия на картата прилича на сърце. Поради това повечето посетители казват, че в Индия има някаква магия.

Ако бях отишла в Сомалия например, щеше ли да ме попиташ какво намирам в Сомалия, което го няма в България? :-)