Това беше кръг от професионалната лига на киокушинкай карате. Правилата са близки до кик-бокса, а на тези турнири се пускат и други не само киокушинкайци.

Изиграха се 10 срещи, 5 по правилата на киокушина, без удари с ръка в главата(почти всички скучни) и 5 по профи правилата на ичигаке. Името идва от победа с един(ич) удар. Основателят на киокушинкай Масутацу Ояма е дал тон още в далечното минало, като е побеждавал с по един удар много противници...и 70-тина бика. Имал е адета да пребива бикове с юмрук. Но са играли по правилата на свободният бой, което е коствало много умрели. Сега, профи лигата допуска игра с боксови ръкавици и забранява някои неприлични удари. Състезанието като цяло не е много близко до реалността, но пак става шоу.

Комай вечерта си беше скучна с монотонни ритници по краката(лоу кик) и урари с ръце. 2-3 човека само разнообразиха нещата с някое атрактивно изпълнение на висок удар с крак. Нито един решаващ обаче, не влезе и си остана само въздушна акробатика, най- често завършваща с падане по гъз на изпълняващият техниката. Няколкото нокаута си бяха чисто боксьорски изпълнения. Ако има нещо, което да ми хареса, то е двубоят между японец и бразилец при най- тежките. Бразилският селянин, беше доста по- едър и глъм от японеца. Видяхме бразилеца да провожда груби кръчмарски прояви с щастлив край за младока от Япония. В смисъл, че не го нацели, щото ако беше, нема геля. Накрая бразилският селянин се измори и японеца го млатна по главата и го нокаутира. Та хубавото беше, че привидно по- слабият успя да намери сили да победи. За което разбира се беше най- щастливият човек в залата. То...си е за радост де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите