|
|
| Тема |
 крадец на време |
|
| Автор |
Jade* (unpolished) |
|
| Публикувано | 09.09.06 22:40 |
|
|
|
Както е написано в "Първи свитък на Уен Вечно изненадания", Уен излязъл от пещерата, където го осенило просветлението, и пристъпил в светлината на първия ден от остатъка на живота си. Позагледал се в изгряващото слънце, защото не го бил виждал до този момент.
Побутнал със сандала си унесеното в сън тяло на своя ученик Дръвчо и му рекъл:
- Аз прозрях. И вече разбирам. - Запънал се и посочил нещото до Дръвчо. - Какво е това изумително явление?
- Ъ-ъ...ъ-ъ...дърво, учителю - отвърнал Дръвчо, който все още се разсънвал. - не помните ли? Беше си тук и вчера.
- Нямаше никакво вчера.
- Ъ-ъ...ъ-ъ...според мен имаше, учителю - възразил ученикът и се надигнал тромаво. - Не помните ли? Покатерихме се дотук, аз приготвих гозба и изядох кората на вашия скланг, защото вие не я искахте.
- Помня вчерашния ден - замислено промълвил Уен. - Но споменът е в главата ми сега. Имало ли е наистина вчера? Или истински е само споменът? Правдиво ще е да кажа, че вчера още не бях роден.
Лицето на Дръвчо застинало в маска на измъчено недоумение.
- Скъпи ми глупавичък Дръвчо - рекъл му Уен, - аз научих всичко. В свитата шеща няма нито минало, нито бъдеще. Има само сега. няма друго време освен настоящето. Предстои ни много работа.
Дръвчо се почудил. Долавял нещо ново у учителя си. Имало сияние в очите му, а при всяко негово движение въздухът се озарявал от странно сребристосинкаво блещукане като отражения в течни огледала.
- Тя ми обясни всичко - продължил Уен. - Узнах, че времето е създадено за хората, а не обратното. И се научих как да му придавам форма и да го направлявам. Знам как да превърна мига във вечност, защото той вече си е тъкмо такъв. И мога да предам тези умения дори на теб, Дръвчо. Знам и отговорите на множество въпроси. Питай.
Ученикът го зяпал сънливо. Било твърде рано дори за толкова ранно утро. Само в това не се съмнявал.
- Ъ-ъ...А какво ще желае учителят за закуска?
Уен зареял поглед от техния бивак към заснежените долини и поаленелите върхове, после и към златстата светлина на деня, която сътворявала света. Поумувал над някои човешки чудатости.
- А, този въпрос е от по-трудните...
Тери Пратчет, "Крадец на време"
...най-важното в духовното търсене е да не се пренапрегнеш...
| |
| |
| 
|
|
